James 1

Jakob, Guds og den Herre Jesu Kristi tjener, hilser de tolv stammer som er spredt omkring i landene.

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Akt det for bare glede, mine brødre, når I kommer i allehånde fristelser,

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

da I vet at prøvelsen av eders tro virker tålmodighet;

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

men tålmodigheten må føre til fullkommen gjerning, forat I kan være fullkomne og hele og ikke mangle noget.

А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

Men dersom nogen av eder mangler visdom, da bede han Gud, han som gir alle villig og uten onde ord, og den skal gis ham.

Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

Men han bede i tro, uten å tvile; for den som tviler, ligner havsbølgen, som drives og kastes av vinden.

Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.

For ikke må det menneske tro at han skal få noget av Herren,

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

slik en tvesinnet mann, ustø på alle sine veier.

защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.

Men den ringe bror rose sig av sin høihet,

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,

og den rike av sin ringhet; for han skal forgå som blomst på gress;

а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.

solen gikk op med sin brand og tørket gresset bort, og blomsten på det falt av, og dets fagre skikkelse blev ødelagt; således skal og den rike visne bort på sine veier.

Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Salig er den mann som holder ut i fristelse; for når han har stått sin prøve, skal han få livsens krone, som Gud har lovt dem som elsker ham.

Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

Ingen si når han fristes: Jeg fristes av Gud. For Gud fristes ikke av det onde, og selv frister han ingen.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Men hver fristes idet han drages og lokkes av sin egen lyst;

А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

derefter, når lysten har undfanget, føder den synd; men når synden er blitt fullmoden, føder den død.

и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Far ikke vill, mine elskede brødre!

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,

All god gave og all fullkommen gave kommer ovenfra, fra lysenes Fader, hos hvem det ikke er forandring eller skiftende skygge.

всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.

Efter sin vilje har han født oss ved sannhets ord, forat vi skal være en førstegrøde av hans skapninger.

От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

I vet det jo, mine elskede brødre! Men hvert menneske være snar til å høre, sen til å tale, sen til vrede;

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

for manns vrede virker ikke det som er rett for Gud.

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Avlegg derfor all urenhet og all levning av ondskap, og ta med saktmodighet imot det ord som er innplantet i eder, og som er mektig til å frelse eders sjeler!

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Men vær ordets gjørere, og ikke bare dets hørere, idet I dårer eder selv.

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

For dersom en er ordets hører og ikke dets gjører, da ligner han en mann som ser på sitt naturlige åsyn i et speil:

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,

han så på sig selv og gikk bort, og glemte straks hvordan han så ut.

понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.

Men den som skuer inn i frihetens fullkomne lov og holder ved med det, så han ikke blir en glemsom hører, men gjerningens gjører, han skal være salig i sin gjerning.

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.

Dersom en mener at han er en gudsdyrker, og ikke holder sin tunge i tømme, men dårer sitt eget hjerte, hans gudsdyrkelse er forgjeves.

Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

En ren og usmittet gudsdyrkelse for Gud og Faderen er dette: å se til farløse og enker i deres trengsel, å holde sig selv uplettet av verden.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.