II Corinthians 6

We then, as workers together with him, beseech you also that ye receive not the grace of God in vain.

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

(For he saith, I have heard thee in a time accepted, and in the day of salvation have I succoured thee: behold, now is the accepted time; behold, now is the day of salvation.)

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

6:3

Giving no offence in any thing, that the ministry be not blamed:

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

6:4

But in all things approving ourselves as the ministers of God, in much patience, in afflictions, in necessities, in distresses,

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

6:5

In stripes, in imprisonments, in tumults, in labours, in watchings, in fastings;

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

6:6

By pureness, by knowledge, by longsuffering, by kindness, by the Holy Ghost, by love unfeigned,

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

6:7

By the word of truth, by the power of God, by the armour of righteousness on the right hand and on the left,

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

6:8

By honour and dishonour, by evil report and good report: as deceivers, and yet true;

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

6:9

As unknown, and yet well known; as dying, and, behold, we live; as chastened, and not killed;

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;