II Corinthians 5

For we know that if our earthly house of this tabernacle were dissolved, we have a building of God, an house not made with hands, eternal in the heavens.

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

For in this we groan, earnestly desiring to be clothed upon with our house which is from heaven:

Понеже в този дом ние стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,

If so be that being clothed we shall not be found naked.

стига само, като сме облечени, да не се намерим голи.

For we that are in this tabernacle do groan, being burdened: not for that we would be unclothed, but clothed upon, that mortality might be swallowed up of life.

Понеже, като сме в тази телесна скиния, ние стенем обременени; защото желаем не да бъдем съблечени, а да бъдем облечени още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.

Now he that hath wrought us for the selfsame thing is God, who also hath given unto us the earnest of the Spirit.

А Този, който ни е направил точно за това, е Бог, който ни е дал и Духа в залог.

Therefore we are always confident, knowing that, whilst we are at home in the body, we are absent from the Lord:

И така, винаги сме дързостни, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме далеч от Господа,

(For we walk by faith, not by sight:)

защото ходим с вярване, а не с виждане.

We are confident, I say, and willing rather to be absent from the body, and to be present with the Lord.

И така, ние сме дързостни и предпочитаме да сме далеч от тялото и да дойдем у дома при Господа.

Wherefore we labour, that, whether present or absent, we may be accepted of him.

Затова и ревностно се стараем – било у дома или далеч – да бъдем угодни на Него.

For we must all appear before the judgment seat of Christ; that every one may receive the things done in his body, according to that he hath done, whether it be good or bad.

Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро, или зло.

Knowing therefore the terror of the Lord, we persuade men; but we are made manifest unto God; and I trust also are made manifest in your consciences.

И така, като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората, а за Бога сме открити; надявам се още, че и за вашите съвести сме открити.

For we commend not ourselves again unto you, but give you occasion to glory on our behalf, that ye may have somewhat to answer them which glory in appearance, and not in heart.

И не препоръчваме себе си отново на вас, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да го използвате срещу онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е на сърце.

For whether we be beside ourselves, it is to God: or whether we be sober, it is for your cause.

Защото, ако сме излезли извън себе си, то е заради Бога; или ако сме разумни, то е заради вас.

For the love of Christ constraineth us; because we thus judge, that if one died for all, then were all dead:

Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели;

And that he died for all, that they which live should not henceforth live unto themselves, but unto him which died for them, and rose again.

и че Той умря за всички, така че тези, които живеят, да не живеят вече за себе си, а за Този, който за тях е умрял и е бил възкресен.

Wherefore henceforth know we no man after the flesh: yea, though we have known Christ after the flesh, yet now henceforth know we him no more.

Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.

Therefore if any man be in Christ, he is a new creature: old things are passed away; behold, all things are become new.

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново!

And all things are of God, who hath reconciled us to himself by Jesus Christ, and hath given to us the ministry of reconciliation;

А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез (Иисус) Христос и ни даде служение на примирение,

To wit, that God was in Christ, reconciling the world unto himself, not imputing their trespasses unto them; and hath committed unto us the word of reconciliation.

тоест, че Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им, и че вложи в нас словото на примирението.

Now then we are ambassadors for Christ, as though God did beseech you by us: we pray you in Christ's stead, be ye reconciled to God.

И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос: примирете се с Бога,

For he hath made him to be sin for us, who knew no sin; that we might be made the righteousness of God in him.

който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога.