Acts 27

Or quando fu determinato che faremmo vela per l’Italia, Paolo e certi altri prigionieri furon consegnati a un centurione, per nome Giulio, della coorte Augusta.

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

E montati sopra una nave adramittina, che dovea toccare i porti della costa d’Asia, salpammo, avendo con noi Aristarco, Macedone di Tessalonica.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

Il giorno seguente arrivammo a Sidone; e Giulio, usando umanità verso Paolo, gli permise d’andare dai suoi amici per ricevere le loro cure.

На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

Poi, essendo partiti di là, navigammo sotto Cipro, perché i venti eran contrari.

И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

E passato il mar di Cilicia e di Panfilia, arrivammo a Mira di Licia.

И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.

E il centurione, trovata quivi una nave alessandrina che facea vela per l’Italia, ci fe’ montare su quella.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

E navigando per molti giorni lentamente, e pervenuti a fatica, per l’impedimento del vento, di faccia a Gnido, veleggiammo sotto Creta, di rincontro a Salmone;

И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон.

e costeggiandola con difficoltà, venimmo a un certo luogo, detto Beiporti, vicino al quale era la città di Lasea.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

Or essendo trascorso molto tempo, ed essendo la navigazione ormai pericolosa, poiché anche il Digiuno era già passato, Paolo li ammonì dicendo loro:

Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

Uomini, io veggo che la navigazione si farà con pericolo e grave danno, non solo del carico e della nave, ma anche delle nostre persone.

Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

Ma il centurione prestava più fede al pilota e al padron della nave che alle cose dette da Paolo.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.

E siccome quel porto non era adatto a svernare, i più furono di parere di partir di là per cercare d’arrivare a Fenice, porto di Creta che guarda a Libeccio e a Maestro, e di passarvi l’inverno.

И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Essendosi intanto levato un leggero scirocco, e credendo essi d’esser venuti a capo del loro proposito, levate le àncore, si misero a costeggiare l’isola di Creta più da presso.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.

Ma poco dopo, si scatenò giù dall’isola un vento turbinoso, che si chiama Euraquilone;

Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,

ed essendo la nave portata via e non potendo reggere al vento, la lasciammo andare, ed eravamo portati alla deriva.

и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.

E passati rapidamente sotto un’isoletta chiamata Clauda, a stento potemmo avere in nostro potere la scialuppa.

И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;

E quando l’ebbero tirata su, ricorsero a ripari, cingendo la nave di sotto; e temendo di esser gettati sulla Sirti, calarono le vele, ed eran così portati via.

и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

E siccome eravamo fieramente sbattuti dalla tempesta, il giorno dopo cominciarono a far getto del carico.

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

E il terzo giorno, con le loro proprie mani, buttarono in mare gli arredi della nave.

А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.

E non apparendo né sole né stelle già da molti giorni, ed essendoci sopra non piccola tempesta, era ormai tolta ogni speranza di scampare.

И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

Or dopo che furono stati lungamente senza prender cibo, Paolo si levò in mezzo a loro, e disse: Uomini, bisognava darmi ascolto, non partire da Creta, e risparmiar così questo pericolo e questa perdita.

А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

Ora però vi esorto a star di buon cuore, perché non vi sarà perdita della vita d’alcun di voi ma solo della nave.

Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

Poiché un angelo dell’Iddio, al quale appartengo e ch’io servo, m’è apparso questa notte,

защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

dicendo: Paolo, non temere; bisogna che tu comparisca dinanzi a Cesare ed ecco, Iddio ti ha donato tutti coloro che navigano teco.

Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

Perciò, o uomini, state di buon cuore, perché ho fede in Dio che avverrà come mi è stato detto.

Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

Ma dobbiamo esser gettati sopra un’isola.

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

E la quattordicesima notte da che eravamo portati qua e là per l’Adriatico, verso la mezzanotte i marinari sospettavano d’esser vicini a terra;

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

e calato lo scandaglio trovarono venti braccia; poi, passati un po’ più oltre e scandagliato di nuovo, trovarono quindici braccia.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

Temendo allora di percuotere in luoghi scogliosi, gettarono da poppa quattro àncore, aspettando ansiosamente che facesse giorno.

И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.

Or cercando i marinari di fuggir dalla nave, e avendo calato la scialuppa in mare col pretesto di voler calare le àncore dalla prua,

А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,

Paolo disse al centurione ed ai soldati: Se costoro non restano nella nave, voi non potete scampare.

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

Allora i soldati tagliaron le funi della scialuppa, e la lasciaron cadere.

Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.

E mentre si aspettava che facesse giorno, Paolo esortava tutti a prender cibo, dicendo: Oggi son quattordici giorni che state aspettando, sempre digiuni, senza prender nulla.

А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

Perciò, io v’esorto a prender cibo, perché questo contribuirà alla vostra salvezza; poiché non perirà neppure un capello del capo d’alcun di voi.

Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

Detto questo, preso del pane, rese grazie a Dio, in presenza di tutti; poi, rottolo, cominciò a mangiare.

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.

E tutti, fatto animo, presero anch’essi del cibo.

Тогава всички се ободриха и също ядоха.

Or eravamo sulla nave, fra tutti, dugentosettantasei persone.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

E saziati che furono, alleggerirono la nave, gettando il frumento in mare.

И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

Quando fu giorno, non riconoscevano il paese; ma scorsero una certa baia che aveva una spiaggia, e deliberarono, se fosse loro possibile, di spingervi la nave.

И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

E staccate le àncore, le lasciarono andare in mare; sciolsero al tempo stesso i legami dei timoni, e alzato l’artimone al vento, traevano al lido.

И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.

Ma essendo incorsi in un luogo che avea il mare d’ambo i lati, vi fecero arrenar la nave; e mentre la prua, incagliata, rimaneva immobile, la poppa si sfasciava per la violenza delle onde.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

Or il parere de’ soldati era d’uccidere i prigionieri, perché nessuno fuggisse a nuoto.

И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

Ma il centurione, volendo salvar Paolo, li distolse da quel proposito, e comandò che quelli che sapevan nuotare si gettassero in mare per andarsene i primi a terra,

Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

e gli altri vi arrivassero, chi sopra tavole, e chi sopra altri pezzi della nave. E così avvenne che tutti giunsero salvi a terra.

а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.