Luke 6

ויהי בשבת השנית לספירת העמר עבר בין הקמה ויקטפו תלמידיו מלילת ויפרכו אתן בידיהם ויאכלו׃
И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
ויש מן הפרושים אשר אמרו אליהם למה אתם עשים את אשר איננו מתר לעשות בשבת׃
А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
ויען ישוע ויאמר אליהם הלא קראתם את אשר עשה דוד בהיותו רעב הוא ואשר היו אתו׃
Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
כאשר בא אל בית האלהים ויקח את לחם הפנים ויאכל וגם נתן לאשר אתו את אשר לא נכון לאכלו כי אם לכהנים לבדם׃
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?
ויאמר אליהם בן האדם גם אדון השבת הוא׃
И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.
ויהי בשבת אחרת בא אל בית הכנסת וילמד ושם איש אשר יבשה ידו הימנית׃
А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
ויארבו לו הסופרים והפרושים לראות אם ירפא בשבת למען ימצאו עליו שטנה׃
А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.
והוא ידע את מחשבותם ויאמר אל האיש אשר ידו יבשה קום ועמוד בתוך ויקם ויעמד׃
Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.
ויאמר אליהם ישוע אשאלה אתכם דבר הנכון בשבת להיטיב אם להרע להציל נפש אם לאבד׃
Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?
ויבט סביב אל כלם ויאמר לאיש פשט את ידך ויעש כן ותרפא ידו ותשב כאחרת׃
И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.
והמה נמלאו חמה ויוסדו יחד מה לעשות לישוע׃
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.
ויהי בימים ההם ויצא ההרה להתפלל ויעמד כל הלילה בתפלה לאלהים׃
През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
ובהית הבקר אסף אליו את תלמידיו ויבחר מהם שנים עשר אשר גם קרא להם שליחים׃
А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
את שמעון אשר גם קראו פטרוס ואת אנדרי אחיו את יעקב ואת יוחנן את פילפוס ואת בר תלמי׃
Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;
את מתי ואת תומא ואת יעקב בן חלפי ואת שמעון המכנה הקנא׃
Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;
את יהודה בן יעקב ואת יהודה איש קריות אשר גם היה למוסר׃
Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.
וירד אתם ויעמד במקום מישור והמון תלמידיו וקהל עם רב מכל יהודה וירושלים ומחוף ים צר וצידון אשר באו לשמע אתו ולהרפא מחלייהם׃
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
וגם הנלחצים ברוחות טמאות וירפאו׃
и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.
וכל ההמון מבקשים לגעת בו כי גבורה יצאה מאתו ורפאה את כלם׃
И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.
והוא נשא את עיניו אל תלמידיו ויאמר אשריכם העניים כי לכם מלכות האלהים׃
И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.
אשריכם הרעבים כעת כי תשבעו אשריכם הבכים כעת כי תשחקו׃
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.
אשריכם אם ישנאו אתכם האנשים ואם ינדו אתכם וחרפו והדיחו את שמכם כשם רע בעבור בן האדם׃
Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.
שמחו ביום ההוא ורקדו כי הנה שכרכם רב בשמים כי כזאת עשו אבתיהם לנביאים׃
Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.
אך אוי לכם העשירים כי כבר לקחתם את נחמתכם׃
Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.
אוי לכם השבעים כי תרעבו אוי לכם השחקים כעת כי תתאבלו ותבכו׃
Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
אוי לכם אם כל האנשים משבחים אתכם כי כזאת עשו אבותיהם לנביאי השקר׃
Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
אבל אליכם השמעים אני אמר אהבו את איביכם היטיבו לשנאיכם׃
Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;
ברכו את מקלליכם והתפללו בעד מכלימיכם׃
благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.
המכה אתך על הלחי הטה לו גם את האחרת והלקח את מעילך אל תמנע ממנו גם את כתנתך׃
На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
וכל השאל ממך תן לו והלקח את אשר לך אל תשאל מאתו׃
Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.
וכאשר תחפצו כי יעשו לכם בני האדם כן תעשו להם גם אתם׃
И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.
ואם תאהבו את אהביכם מה הוא חסדכם כי גם החטאים אהבים את אהביהם׃
Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.
ואם תיטיבו למטיביכם מה הוא חסדכם גם החטאים יעשו כן׃
И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
ואם תלוו את האנשים אשר תקוו לקבל מהם מה הוא חסדכם גם החטאים מלוים את החטאים למען יושב להם בשוה׃
И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.
אבל אהבו את איביכם והיטיבו והלוו מבלי תוחלת ויהי שכרכם רב והייתם בני עליון כי טוב הוא גם לשכחי טובה ולרעים׃
Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.
לכן היו רחמנים כאשר גם אביכם רחום הוא׃
И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
ואל תשפטו ולא תשפטו אל תחיבו ולא תחיבו נקו ותנקו׃
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
תנו ותנתן לכם מדה טובה דחוקה וגדושה ומשפעה יתנו אל חיקכם כי במדה אשר אתם מודדים בה ימד לכם׃
давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
וישא משלו ויאמר אליהם היוכל עור לנהל את העור הלא יפלו שניהם אל הפחת׃
Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?
אין תלמיד נעלה על רבו ודי לכל תלמיד שלם להיות כרבו׃
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.
ולמה זה אתה ראה את הקסם אשר בעין אחיך ואת הקורה בעינך לא תביט׃
И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?
ואיך תאמר אל אחיך אחי הניחה לי ואסירה את הקסם אשר בעינך ואינך ראה את הקורה אשר בעינך החנף הסר בראשונה את הקורה מעינך ואחר ראה תראה להסיר את הקסם אשר בעין אחיך׃
Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.
כי עץ טוב איננו עשה פרי משחת וגם עץ משחת איננו עשה פרי טוב׃
Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.
כי כל עץ נכר בפריו כי אין אספים תאנים מן הקצים אף אין בצרים ענב מן הסנה׃
Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
האיש הטוב מאוצר לבבו הטוב מפיק את הטוב והאיש הרע מאוצר לבבו הרע מפיק את הרע כי משפעת הלב ימלל פיהו׃
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.
ולמה זה אתם קראים לי אדני אדני ואינכם עשים את אשר אני אמר׃
И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?
כל הבא אלי ושומע את דברי ועשה אתם אורה אתכם למי הוא דומה׃
Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
דומה הוא לאיש בנה בית אשר העמיק לחפר וייסדו על הסלע וכבוא השטף פרץ הנהר בבית ההוא ולא יכל להניעו כי על הסלע יסודו׃
Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.
ואשר שמע ולא עשה דומה לאיש אשר בנה בית על הקרקע בלי יסוד ויפרץ בו הנהר ויפל פתאם ויגדל שבר הבית ההוא׃
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.