Psalms 17

(En bøn af David.) HERRE, hør en retfærdig Sag, lyt til min Klage lån Øre til Bøn fra svigløse Læber!

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Fra dig skal min Ret udgå, thi hvad ret er, ser dine Øjne.

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Prøv mit Hjerte, se efter om Natten, ransag mig, du finder ej Svig hos mig.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Ej synded min Mund, hvad end Mennesker gjorde; ved dine Læbers Ord vogted jeg mig for Voldsmænds Veje;

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

mine Skridt har holdt dine Spor, jeg vaklede ej på min Gang.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Jeg råber til dig, thi du svarer mig, Gud, bøj Øret til mig, hør på mit Ord!

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Vis, dig underfuldt nådig, du Frelser for dem, der tyr til din højre for Fjender!

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Vogt mig som Øjestenen, skjul mig i dine Vingers Skygge

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

for gudløse, der øver Vold imod mig, glubske Fjender, som omringer mig;

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

de har lukket deres Hjerte med Fedt, deres Mund fører Hovmodstale.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

De omringer os, overalt hvor vi går, de sigter på at slå os til Jorden.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

De er som den rovgridske Løve, den unge Løve, der ligger på Lur.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Rejs dig, HERRE, træd ham i Møde, kast ham til Jorden, fri med dit Sværd min Sjæl fra den gudløses Vold,

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

fra Mændene, HERRE, med din Hånd, fra dødelige Mænd - lad dem få deres Del i levende Live! Fyld deres Bug med dit Forråd af Vrede, lad Børnene mættes dermed og efterlade deres Børn, hvad de levner!

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Men jeg skal i Retfærd skue dit Åsyn, mættes ved din Skikkelse, når jeg vågner.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.