Acts 27

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

ut autem iudicatum est eum navigare in Italiam et tradi Paulum cum reliquis custodiis centurioni nomine Iulio cohortis Augustae

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

ascendentes autem navem hadrumetinam incipientem navigare circa Asiae loca sustulimus perseverante nobiscum Aristarcho Macedone Thessalonicense

На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

sequenti autem die devenimus Sidonem humane autem tractans Iulius Paulum permisit ad amicos ire et curam sui agere

И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

et inde cum sustulissemus subnavigavimus Cypro propterea quod essent venti contrarii

И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.

et pelagus Ciliciae et Pamphiliae navigantes venimus Lystram quae est Lyciae

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

et ibi inveniens centurio navem alexandrinam navigantem in Italiam transposuit nos in eam

И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон.

et cum multis diebus tarde navigaremus et vix devenissemus contra Cnidum prohibente nos vento adnavigavimus Cretae secundum Salmonem

И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

et vix iuxta navigantes venimus in locum quendam qui vocatur Boni portus cui iuxta erat civitas Thalassa

Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

multo autem tempore peracto et cum iam non esset tuta navigatio eo quod et ieiunium iam praeterisset consolabatur Paulus

Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

dicens eis viri video quoniam cum iniuria et multo damno non solum oneris et navis sed etiam animarum nostrarum incipit esse navigatio

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.

centurio autem gubernatori et nauclerio magis credebat quam his quae a Paulo dicebantur

И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

et cum aptus portus non esset ad hiemandum plurimi statuerunt consilium navigare inde si quo modo possent devenientes Phoenice hiemare portum Cretae respicientem ad africum et ad chorum

И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.

adspirante autem austro aestimantes propositum se tenere cum sustulissent de Asson legebant Cretam

Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,

non post multum autem misit se contra ipsam ventus typhonicus qui vocatur euroaquilo

и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.

cumque arrepta esset navis et non posset conari in ventum data nave flatibus ferebamur

И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;

insulam autem quandam decurrentes quae vocatur Caudam potuimus vix obtinere scapham

и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

qua sublata adiutoriis utebantur accingentes navem timentes ne in Syrtim inciderent submisso vase sic ferebantur

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

valide autem nobis tempestate iactatis sequenti die iactum fecerunt

А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.

et tertia die suis manibus armamenta navis proiecerunt

И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

neque sole autem neque sideribus apparentibus per plures dies et tempestate non exigua inminente iam ablata erat spes omnis salutis nostrae

А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

et cum multa ieiunatio fuisset tunc stans Paulus in medio eorum dixit oportebat quidem o viri audito me non tollere a Creta lucrique facere iniuriam hanc et iacturam

Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

et nunc suadeo vobis bono animo esse amissio enim nullius animae erit ex vobis praeterquam navis

защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

adstitit enim mihi hac nocte angelus Dei cuius sum ego et cui deservio

Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

dicens ne timeas Paule Caesari te oportet adsistere et ecce donavit tibi Deus omnes qui navigant tecum

Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

propter quod bono animo estote viri credo enim Deo quia sic erit quemadmodum dictum est mihi

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

in insulam autem quandam oportet nos devenire

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

sed posteaquam quartadecima nox supervenit navigantibus nobis in Hadria circa mediam noctem suspicabantur nautae apparere sibi aliquam regionem

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

qui submittentes invenerunt passus viginti et pusillum inde separati invenerunt passus quindecim

И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.

timentes autem ne in aspera loca incideremus de puppi mittentes anchoras quattuor optabant diem fieri

А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,

nautis vero quaerentibus fugere de navi cum misissent scapham in mare sub obtentu quasi a prora inciperent anchoras extendere

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

dixit Paulus centurioni et militibus nisi hii in navi manserint vos salvi fieri non potestis

Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.

tunc absciderunt milites funes scaphae et passi sunt eam excidere

А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

et cum lux inciperet fieri rogabat Paulus omnes sumere cibum dicens quartadecima hodie die expectantes ieiuni permanetis nihil accipientes

Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

propter quod rogo vos accipere cibum pro salute vestra quia nullius vestrum capillus de capite peribit

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.

et cum haec dixisset sumens panem gratias egit Deo in conspectu omnium et cum fregisset coepit manducare

Тогава всички се ободриха и също ядоха.

animaequiores autem facti omnes et ipsi adsumpserunt cibum

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

eramus vero universae animae in navi ducentae septuaginta sex

И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

et satiati cibo adleviabant navem iactantes triticum in mare

И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

cum autem dies factus esset terram non agnoscebant sinum vero quendam considerabant habentem litus in quem cogitabant si possent eicere navem

И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.

et cum anchoras abstulissent committebant se mari simul laxantes iuncturas gubernaculorum et levato artemone secundum flatum aurae tendebant ad litus

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

et cum incidissemus in locum bithalassum inpegerunt navem et prora quidem fixa manebat inmobilis puppis vero solvebatur a vi maris

И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

militum autem consilium fuit ut custodias occiderent ne quis cum enatasset effugeret

Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

centurio autem volens servare Paulum prohibuit fieri iussitque eos qui possent natare mittere se primos et evadere et ad terram exire

а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

et ceteros alios in tabulis ferebant quosdam super ea quae de navi essent et sic factum est ut omnes animae evaderent ad terram