Numbers 35

И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза:

І Господь промовляв до Мойсея на моавських степах над приєрихонським Йорданом, говорячи:

Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях.

Накажи Ізраїлевим синам, і нехай вони дадуть Левитам зо спадку свого володіння міста на сидіння; і пасовисько для міст навколо них дасте ви Левитам.

Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.

І будуть ті міста їм на сидіння, а їхні пасовиська будуть для їхньої скотини, і для їхньої худоби та для всієї їхньої звірини.

Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо.

А пасовиська тих міст, що дасте Левитам, будуть тягнутись від міської стіни й назовні тисяча локтів навколо.

Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им.

І відміряєте поза містом на східню сторону дві тисячі ліктів, і на південну сторону дві тисячі ліктів, і на західню сторону дві тисячі ліктів, і на північну сторону дві тисячі ліктів, а місто усередині. Це будуть для вас міські пасовиська.

И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

А з міст, що дасте Левитам, буде шість міст на сховища, що дасте, щоб утікати туди убійникові. А окрім них дасте сорок і два міста.

Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града.

Усі ті міста, що дасте Левитам, сорок і вісім їхніх міст та їхні пасовиська.

А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

А ті міста, що дасте з володіння Ізраїлевих синів, від більшого дасте більше, а від меншого менше, кожен за спадком своїм, яким володітиме, дасть із своїх міст Левитам.

И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:

Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,

Промовляй до Ізраїлевих синів та й скажи їм: Коли ви перейдете Йордан до ханаанського Краю,

тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

то виберіть собі міста, вони будуть на сховища для вас, і втече туди убійник, що заб'є душу невмисне.

Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителя, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд.

І будуть для вас ті міста на сховища перед месником, і не помре убійник, поки не стане на суд перед громадою.

И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове.

А ті міста, що дасте, шість міст на сховища буде для вас.

Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове.

Три місті дасте по той бік Йордану, а три місті дасте в ханаанському Краї, вони будуть міста на сховища.

Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка.

Ці шість міст будуть на сховища для Ізраїлевих синів, і для приходька та для осілого серед них, щоб утік туди кожен, хто заб'є кого невмисне.

Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

А коли б хто вдарив кого залізним знаряддям, а той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

А якщо вдарив його каменем, що був у руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

Або вдарив його дерев'яним знаряддям, що було в руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

Месник за кров він заб'є убійника; як спіткає його, він заб'є його.

И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,

А якщо пхне його з ненависти, або кине на нього чим навмисне, а той помре,

или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртви, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

або з ворогування вдарив його своєю рукою, а той помер, буде конче забитий той, хто вдарив, він убійник; месник за кров заб'є убійника, як спіткає його.

Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,

А як хто випадково, без ненависти пхнув кого або кинув на нього невмисне якимбудь знаряддям,

или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;

або якимбудь каменем, що від нього можна померти, кинув на нього не бачачи, і той помер, а він не був ворог йому й не шукав йому зла,

тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;

то розсудить громада між убійником та між месником за кров за цими постановами.

и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.

І громада визволить убійника з руки месника за кров, і громада верне його до міста сховища його, що втік був туди. І осяде він у ньому аж до смерти найвищого священика, помазаного святою оливою.

Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,

А якщо убійник, виходячи, вийде з границі міста сховища його, куди втік був,

и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;

і знайде його месник за кров поза границями міста сховища його, і замордує месник за кров убійника, нема йому вини крови!

защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.

Бо він повинен сидіти в місті сховища свого аж до смерти найвищого священика. А по смерті найвищого священика вернеться убійник до землі володіння свого.

Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

І буде це для вас на правну постанову для ваших поколінь по всіх ваших оселях.

Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.

Коли хто заб'є кого, то месник за словами свідків заб'є убійника. А одного свідка не досить проти кого, щоб осудити на смерть.

И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртви.

І не візьмете окупу для душі убійника, що він повинен умерти, бо буде він конче забитий.

Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.

І не візьмете окупу від змушеного втікати до міста сховища його, щоб вернувся сидіти в Краю до смерти священика.

И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

І не збезчестите того Краю, що ви в ньому, бо та кров вона безчестить Край, а Краєві не прощається за кров, що пролита в ньому, як тільки кров'ю того, хто її пролив.

И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.

І не занечистиш того Краю, що ви сидите в ньому, що Я пробуваю серед нього. Бо Я Господь, що пробуваю посеред синів Ізраїлевих!