James 1

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Яків, раб Бога й Господа Ісуса Христа, дванадцятьом племенам, які в Розпорошенні, вітаю я вас!

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

Майте, брати мої, повну радість, коли впадаєте в усілякі випробовування,

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

знаючи, що досвідчення вашої віри дає терпеливість.

А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

А терпеливість нехай має чин досконалий, щоб ви досконалі та бездоганні були, і недостачі ні в чому не мали.

Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

А якщо кому з вас не стачає мудрости, нехай просить від Бога, що всім дає просто, та не докоряє, і буде вона йому дана.

Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.

Але нехай просить із вірою, без жадного сумніву. Бо хто має сумнів, той подібний до морської хвилі, яку жене й кидає вітер.

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Нехай бо така людина не гадає, що дістане що від Господа.

защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.

Двоєдушна людина непостійна на всіх дорогах своїх.

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,

А понижений брат нехай хвалиться високістю своєю,

а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.

а багатий пониженням своїм, бо він промине, як той цвіт трав'яний,

Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

бо сонце зійшло зо спекотою, і траву посушило, і відпав цвіт її, і зникла краса її виду... Так само зів'яне й багатий у дорогах своїх!

Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

Блаженна людина, що витерпить пробу, бо, бувши випробувана, дістане вінця життя, якого Господь обіцяв тим, хто любить Його.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Випробовуваний, хай не каже ніхто: Я від Бога спокушуваний. Бо Бог злом не спокушується, і нікого Він Сам не спокушує.

А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Але кожен спокушується, як надиться й зводиться пожадливістю власною.

и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Пожадливість потому, зачавши, народжує гріх, а зроблений гріх народжує смерть.

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,

Не обманюйтесь, брати мої любі!

всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.

Усяке добре давання та дар досконалий походить згори від Отця світил, що в Нього нема переміни чи тіні відміни.

От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Захотівши, Він нас породив словом правди, щоб ми стали якимсь первопочином творів Його.

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Отож, мої брати любі, нехай буде кожна людина швидка послухати, забарна говорити, повільна на гнів.

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Бо гнів людський не чинить правди Божої.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Тому то відкиньте всіляку нечисть та залишок злоби, і прийміть із лагідністю всіяне слово, що може спасти ваші душі.

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

Будьте ж виконавцями слова, а не слухачами самими, що себе самих обманюють.

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,

Бо хто слухач слова, а не виконавець, той подібний людині, що риси обличчя свого розглядає у дзеркалі,

понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.

бо розгляне себе та й відійде, і зараз забуде, яка вона є.

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.

А хто заглядає в закон досконалий, закон волі, і в нім пробуває, той не буде забудько слухач, але виконавець діла, і він буде блаженний у діянні своїм!

Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Коли ж хто гадає, що він побожний, і свого язика не вгамовує, та своє серце обманює, марна побожність того!

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Чиста й непорочна побожність перед Богом і Отцем оця: зглянутися над сиротами та вдовицями в утисках їхніх, себе берегти чистим від світу.