Hebrews 12

Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,

Тож і ми, мавши навколо себе велику таку хмару свідків, скиньмо всякий тягар та гріх, що обплутує нас, та й біжім з терпеливістю до боротьби, яка перед нами,

като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

дивлячись на Ісуса, на Начальника й Виконавця віри, що замість радости, яка була перед Ним, перетерпів хреста, не звертавши уваги на сором, і сів по правиці престолу Божого.

Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

Тож подумайте про Того, хто перетерпів такий перекір проти Себе від грішних, щоб ви не знемоглись, і не впали на душах своїх.

Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха

Ви ще не змагались до крови, борючись проти гріха,

и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ?Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,

і забули нагад, що говорить до вас, як синів: Мій сину, не нехтуй Господньої кари, і не знемагай, коли Він докоряє тобі.

защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

Бо Господь, кого любить, того Він карає, і б'є кожного сина, якого приймає!

Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?

Коли терпите кару, то робить Бог вам, як синам. Хіба є такий син, що батько його не карає?

Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.

А коли ви без кари, що спільна для всіх, то ви діти з перелюбу, а не сини.

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

А до того, ми мали батьків, що карали наше тіло, і боялися їх, то чи ж не далеко більше повинні коритися ми Отцеві духів, щоб жити?

Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

Ті нас за короткого часу карали, як їм до вподоби було, Цей же на користь, щоб ми стали учасниками Його святости.

Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

Усяка кара в теперішній час не здається потіхою, але смутком, та згодом для навчених нею приносить мирний плід праведности!

Затова ?укрепете немощните ръце и отслабналите колена“

Тому то опущені руки й коліна знеможені випростуйте,

и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.

і чиніть прості стежки ногам вашим, щоб кульгаве не збочило, але краще виправилось.

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,

Пильнуйте про мир зо всіма, і про святість, без якої ніхто не побачить Господа.

като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;

Дивіться, щоб хто не зостався без Божої благодаті, щоб не виріс який гіркий корінь і не наробив непокою, і щоб багато-хто не опоганились тим.

да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,

Щоб не був хто блудник чи безбожник, немов той Ісав, що своє перворідство віддав за поживу саму.

понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.

Бо знаєте ви, що й після, як схотів він успадкувати благословення, відкинутий був, не знайшов бо був можливости до покаяння, хоч його із слізьми шукав.

Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

Бо ви не приступили до гори дотикальної та до палючого огню, і до хмари, і до темряви, та до бурі,

нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,

і до сурмового звуку, і до голосу слів, що його ті, хто чув, просили, щоб більше не мовилось слово до них.

защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: ?Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,

Не могли бо вони того витримати, що наказано: Коли й звірина до гори доторкнеться, то буде камінням побита.

и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: ?Много съм уплашен и разтреперен“ –

І таке страшне те видіння було, що Мойсей проказав: Я боюся й тремчу!...

а пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание

Але ви приступили до гори Сіонської, і до міста Бога Живого, до Єрусалиму небесного, і до десятків тисяч Анголів,

и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

і до Церкви первороджених, на небі написаних, і до Судді всіх до Бога, і до духів удосконалених праведників,

при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.

і до Посередника Нового Заповіту до Ісуса, і до покроплення крови, що краще промовляє, як Авелева.

Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,

Глядіть, не відвертайтеся від того, хто промовляє. Бо як не повтікали вони, що зреклися того, хто звіщав на землі, то тим більше ми, якщо зрікаємся Того, Хто з неба звіщає,

чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: ?Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“

що голос Його захитав тоді землю, а тепер обіцяв та каже: Ще раз захитаю не тільки землею, але й небом.

А това ?още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.

А ще раз визначає заміну захитаного, як створеного, щоб зосталися ті, хто непохитний.

Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

Отож ми, що приймаємо царство непохитне, нехай маємо благодать, що нею приємно служитимемо Богові з побожністю й зо страхом.

защото и нашият Бог е огън пояждащ.

Бо наш Бог то палючий огонь!