II Corinthians 6

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

А ми, як співробітники, благаємо, щоб ви Божої благодаті не брали надармо.

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

Бо каже: Приємного часу почув Я тебе, і поміг Я тобі в день спасіння! Ось тепер час приємний, ось тепер день спасіння!

6:3

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

Ні в чому ніякого спотикання не робимо, щоб служіння було бездоганне,

6:4

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

а в усьому себе виявляємо, як служителів Божих, у великім терпінні, у скорботах, у бідах, у тіснотах,

6:5

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

у вдарах, у в'язницях, у розрухах, у працях, у недосипаннях, у постах,

6:6

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

у чистості, у розумі, у лагідності, у добрості, у Дусі Святім, у нелицемірній любові,

6:7

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

у слові істини, у силі Божій, зо зброєю правди в правиці й лівиці,

6:8

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

через славу й безчестя, через ганьбу й хвалу, як обманці, але ми правдиві;

6:9

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

як незнані, та познані, як умираючі, та ось ми живі; як карані, та не забиті;