II Corinthians 5

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

Знаємо бо, коли земний мешкальний намет наш зруйнується, то маємо будівлю від Бога на небі, дім нерукотворний та вічний.

Понеже в този дом ние стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,

Тому то й зідхаємо, бажаючи приодягтися будівлею нашею, що з неба,

стига само, като сме облечени, да не се намерим голи.

коли б тільки й одягнені ми не знайшлися нагі!

Понеже, като сме в тази телесна скиния, ние стенем обременени; защото желаем не да бъдем съблечени, а да бъдем облечени още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.

Бо ми, знаходячися в цьому наметі, зідхаємо під тягарем, бо не хочемо роздягтися, але одягтися, щоб смертне пожерлось життям.

А Този, който ни е направил точно за това, е Бог, който ни е дал и Духа в залог.

А Той, Хто на це саме й створив нас, то Бог, що й дав нам завдаток Духа.

И така, винаги сме дързостни, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме далеч от Господа,

Отож, бувши відважні постійно, та знаючи, що, мавши дім у тілі, ми не перебуваємо в домі Господньому,

защото ходим с вярване, а не с виждане.

бо ходимо вірою, а не видінням,

И така, ние сме дързостни и предпочитаме да сме далеч от тялото и да дойдем у дома при Господа.

ми ж відважні, і бажаємо краще покинути дім тіла й мати дім у Господа.

Затова и ревностно се стараем – било у дома или далеч – да бъдем угодни на Него.

Тому ми й пильнуємо, чи зостаємося в домі тіла, чи виходимо з дому, бути Йому любими.

Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро, или зло.

Бо мусимо всі ми з'явитися перед судовим престолом Христовим, щоб кожен прийняв згідно з тим, що в тілі робив він, чи добре, чи лихе.

И така, като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората, а за Бога сме открити; надявам се още, че и за вашите съвести сме открити.

Отже, відаючи страх Господній, ми людей переконуємо, а Богові явні; але маю надію, що й у ваших сумліннях ми явні.

И не препоръчваме себе си отново на вас, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да го използвате срещу онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е на сърце.

Бо не знову себе ми доручуємо вам, але даємо вам привід хвалитися нами, щоб мали ви що проти тих, що хваляться обличчям, а не серцем.

Защото, ако сме излезли извън себе си, то е заради Бога; или ако сме разумни, то е заради вас.

Коли бо ми з розуму сходимо, то Богові, коли ж при здоровому розумі, то для вас.

Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели;

Бо Христова любов спонукує нас, що думають так, що коли вмер Один за всіх, то всі померли.

и че Той умря за всички, така че тези, които живеят, да не живеят вече за себе си, а за Този, който за тях е умрял и е бил възкресен.

А вмер Він за всіх, щоб ті, хто живе, не жили вже для себе самих, а для Того, Хто за них був умер і воскрес.

Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.

Через те відтепер ми нікого не знаємо за тілом; коли ж і знали за тілом Христа, то тепер ми не знаємо вже!

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново!

Тому то, коли хто в Христі, той створіння нове, стародавнє минуло, ото сталось нове!

А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез (Иисус) Христос и ни даде служение на примирение,

Усе ж від Бога, що нас примирив із Собою Ісусом Христом і дав нам служіння примирення,

тоест, че Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им, и че вложи в нас словото на примирението.

бо Бог у Христі примирив світ із Собою Самим, не зважавши на їхні провини, і поклав у нас слово примирення.

И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос: примирете се с Бога,

Оце ми як посли замість Христа, ніби Бог благає через нас, благаємо замість Христа: примиріться з Богом!

който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога.

Бо Того, Хто не відав гріха, Він учинив за нас гріхом, щоб стали ми Божою правдою в Нім!