Psalms 17

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

En bønn av David. Hør, Herre, på rettferdighet, merk på mitt klagerop, vend øret til min bønn fra leber uten svik!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

La min rett gå ut fra ditt åsyn, dine øine skue hvad rett er!

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Du har prøvd mitt hjerte, gjestet det om natten, du har ransaket mig, du fant intet; min munn viker ikke av fra mine tanker.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Mot menneskenes gjerninger har jeg efter dine lebers ord tatt mig i vare for voldsmannens stier.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Mine skritt holdt fast ved dine fotspor, mine trin vaklet ikke.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Jeg roper til dig, for du svarer mig, Gud! Bøi ditt øre til mig, hør mitt ord!

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Vis din miskunnhet i underfulle gjerninger, du som med din høire hånd frelser dem som flyr til dig, fra deres motstandere!

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Vokt mig som din øiesten, skjul under dine vingers skygge

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

for de ugudelige, som ødelegger mig, mine dødsfiender, som omringer mig!

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Sitt fete hjerte lukker de til, med sin munn taler de overmodig.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Hvor vi går, kringsetter de mig nu; sine øine retter de på å felle mig til jorden.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Han er lik en løve som stunder efter å sønderrive, og en ung løve som ligger på lønnlige steder.

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Reis dig, Herre, tred ham i møte, slå ham ned, frels min sjel fra den ugudelige med ditt sverd,

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

fra menneskene med din hånd, Herre, fra denne verdens mennesker, som har sin del i livet, og hvis buk du fyller med dine skatter, som er rike på sønner og efterlater sin overflod til sine barn.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

Jeg skal i rettferdighet skue ditt åsyn, jeg skal, når jeg våkner, mettes ved din skikkelse.