Matthew 20

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

For himlenes rike er likt en husbond som gikk ut tidlig om morgenen for å leie arbeidere til sin vingård.

И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

Og da han var blitt enig med arbeiderne om en penning om dagen, sendte han dem bort til sin vingård.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

Og han gikk ut ved den tredje time og så andre stå ledige på torvet,

и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

og til dem sa han: Gå også I bort til vingården, og hvad rett er, vil jeg gi eder. Og de gikk avsted.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

Atter gikk han ut ved den sjette og den niende time og gjorde likeså.

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

Og han gikk ut ved den ellevte time og fant andre stående der, og han sa til dem: Hvorfor står I her ledige hele dagen?

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

De sa til ham: Fordi ingen har leid oss. Han sa til dem: Gå også I bort til vingården!

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

Men da det var blitt aften, sa vingårdens herre til sin forvalter: Kall arbeiderne frem og gi dem deres lønn; begynn med de siste og end med de første!

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

Så kom de som var leid ved den ellevte time, og de fikk hver sin penning.

А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

Men da de første kom, tenkte de at de skulde få mere; men de fikk hver sin penning de også.

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

Men da de fikk den, knurret de mot husbonden og sa:

Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

Disse siste har bare vært her en time, og du har gjort dem like med oss som har båret dagens byrde og hete.

А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

Men han svarte en av dem og sa: Min venn! jeg gjør dig ikke urett, blev du ikke enig med mig om en penning?

Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

Ta ditt og gå! Men jeg vil gi denne siste like så meget som dig.

Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

Eller har jeg ikke lov til å gjøre med mitt hvad jeg vil? eller er ditt øie ondt fordi jeg er god?

Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

Således skal de siste bli de første, og de første de siste; for mange er kalt, men få utvalgt.

И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

Og da Jesus drog op til Jerusalem, tok han de tolv disipler til side og sa til dem på veien:

Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

Se, vi går op til Jerusalem, og Menneskesønnen skal overgis til yppersteprestene og de skriftlærde, og de skal dømme ham til døden

и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

og overgi ham til hedningene til å spottes og hudstrykes og korsfestes; og på den tredje dag skal han opstå.

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

Da gikk Sebedeus-sønnenes mor til ham med sine sønner, falt ned for ham og bad ham om noget.

А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

Han sa til henne: Hvad vil du? Hun sa til ham: Si at disse mine to sønner skal sitte, den ene ved din høire og den andre ved din venstre side i ditt rike!

А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

Men Jesus svarte og sa: I vet ikke hvad det er I ber om. Kan I drikke den kalk jeg skal drikke? De sa til ham: Det kan vi.

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

Han sa til dem: Min kalk skal I nok drikke; men å sitte ved min høire og ved min venstre side, det tilkommer det ikke mig å gi nogen, men det gis dem som det er beredt av min Fader.

А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

Da de ti hørte dette, blev de harme på de to brødre.

Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

Men Jesus kalte dem til sig og sa: I vet at fyrstene hersker over sine folk, og deres stormenn bruker makt over dem.

Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

Så skal det ikke være blandt eder; men den som vil bli stor iblandt eder, han skal være eders tjener,

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

og den som vil være den første blandt eder, han skal være eders træl,

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

likesom Menneskesønnen ikke er kommet for å la sig tjene, men for selv å tjene og gi sitt liv til en løsepenge for mange.

И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

Og da de gikk ut fra Jeriko, fulgte meget folk ham.

И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

Og se, to blinde satt ved veien, og da de hørte at det var Jesus som gikk forbi, ropte de: Miskunn dig over oss, Herre, du Davids sønn!

А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

Folket truet dem at de skulde tie; men de ropte enda mere og sa: Herre, miskunn dig over oss, du Davids sønn!

И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

Og Jesus stod stille og kalte på dem og sa: Hvad vil I jeg skal gjøre for eder?

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

De sa: Herre! at våre øine må bli oplatt!

А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.

Da ynkedes Jesus inderlig og rørte ved deres øine; og straks fikk de sitt syn igjen, og de fulgte ham.