John 2

На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Иисус беше там.
וביום השלישי היתה חתנה בקנה אשר בגליל ואם ישוע היתה שם׃
И Иисус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
וישוע ותלמידיו היו גם הם קרואים אל החתנה׃
И когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: Вино нямат.
ויחסר היין ותאמר אם ישוע אליו יין אין להם׃
А Иисус й каза: Какво има между Мен и теб, жено? Часът Ми още не е дошъл.
ויאמר אליה ישוע מה לי ולך אשה עתי עדין לא באה׃
Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете.
ותאמר אמו אל המשרתים ככל אשר יאמר לכם תעשו׃
А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери.
והנה ששה כדי אבן ערוכים שם כמשפט היהודים לטהרתם שתים או שלש בתים יכיל כל אחד׃
Иисус им каза: Напълнете делвите с вода. И те ги напълниха догоре.
ויאמר אליהם ישוע מלאו לכם הכדים מים וימלאום עד למעלה׃
Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
ויאמר שאבו נא והביאו אל רב המסבה ויביאו׃
И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше – но слугите, които бяха напълнили водата, знаеха – настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
ויטעם רב המסבה את המים אשר נהפכו ליין ולא ידע מאין הוא ואולם המשרתים אשר שאבו את המים ידעו ויקרא רב המסבה אל החתן׃
Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега!
ויאמר אליו כל איש יתן בראשונה את היין הטוב וכאשר ישכרו יתן להם את הגרוע ואתה צפנת היין הטוב עד עתה׃
Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
זאת תחלת האתות אשר עשה ישוע בקנה אשר בארץ הגליל וגלה את כבודו ויאמינו בו תלמידיו׃
След това слезе в Капернаум – Той и майка Му, братята Му и учениците Му; и преседяха там не много дни.
ויהי אחרי כן וירד אל כפר נחום הוא ואמו ואחיו ותלמידיו ולא ארכו ימי שבתם שם׃
И като наближаваше Пасхата на юдеите, Иисус се изкачи към Ерусалим.
ויקרבו ימי חג הפסח אשר ליהודים ויעל ישוע ירושלים׃
И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби и тези, които седяха и разменяха пари;
וימצא במקדש מכרי בקר וצאן ובני יונה ואת מחליפי כסף ישבים שם׃
и като направи бич от върви, изпъди всички от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на тези, които разменяха пари, и прекатури масите им;
ויקח חבלים ויעבתם לשוט ויגרש כלם מן המקדש ואת הצאן ואת הבקר ויפזר את מעות השלחנים ויהפך שלחנתיהם׃
а на тези, които продаваха гълъбите, каза: Махнете ги оттук и не правете Бащиния Ми дом дом за търговия.
ואל מכרי היונים אמר הוציאו אלה מזה ואל תעשו את בית אבי לבית מסחר׃
Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: ?Ревността за Твоя дом ще Ме изяде.“
ויזכרו תלמידיו את הכתוב כי קנאת ביתך אכלתני׃
Юдеите отговориха на това, като казаха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?
ויענו היהודים ויאמרו אליו אי זו אות תראנו כי כזאת אתה עשה׃
В отговор Иисус им каза: Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.
ויען ישוע ויאמר אליהם הרסו את ההיכל הזה ובשלשה ימים אקימנו׃
Тогава юдеите казаха: Този храм е бил граден четиридесет и шест години, и Ти ли за три дни ще го издигнеш?
ויאמרו היהודים הנה זה ארבעים ושש שנה נבנה ההיכל הזה ואתה בשלשה ימים תקימנו׃
Но Той говореше за храма на тялото Си.
והוא דבר על היכל גויתו׃
И така, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и на думата, която Иисус беше говорил.
ואחרי קומו מן המתים זכרו תלמידיו כי זאת אמר להם ויאמינו בכתוב ובדבר אשר דבר ישוע׃
И когато беше в Ерусалим на Пасхата, по време на празника мнозина повярваха в Неговото Име, като гледаха знаменията, които вършеше.
ויהי בהיתו בירושלים בחג הפסח האמינו רבים בשמו כי ראו האתות אשר עשה׃
Но Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всичките хора
והוא ישוע לא הפקיד את עצמו בידם על אשר ידע את כלם׃
и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже Сам знаеше какво има в човека.
ולא הצטרך לעדות איש על האדם כי הוא ידע מה בקרב האדם׃