Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.
אדם ילוד אשה קצר ימים ושבע רגז׃
Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.
כציץ יצא וימל ויברח כצל ולא יעמוד׃
И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?
אף על זה פקחת עינך ואתי תביא במשפט עמך׃
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!
מי יתן טהור מטמא לא אחד׃
Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —
אם חרוצים ימיו מספר חדשיו אתך חקו עשית ולא יעבור׃
отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.
שעה מעליו ויחדל עד ירצה כשכיר יומו׃
Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.
כי יש לעץ תקוה אם יכרת ועוד יחליף וינקתו לא תחדל׃
И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,
אם יזקין בארץ שרשו ובעפר ימות גזעו׃
от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.
מריח מים יפרח ועשה קציר כמו נטע׃
Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?
וגבר ימות ויחלש ויגוע אדם ואיו׃
Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,
אזלו מים מני ים ונהר יחרב ויבש׃
така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.
ואיש שכב ולא יקום עד בלתי שמים לא יקיצו ולא יערו משנתם׃
О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!
מי יתן בשאול תצפנני תסתירני עד שוב אפך תשית לי חק ותזכרני׃
Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.
אם ימות גבר היחיה כל ימי צבאי איחל עד בוא חליפתי׃
Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.
תקרא ואנכי אענך למעשה ידיך תכסף׃
Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?
כי עתה צעדי תספור לא תשמור על חטאתי׃
Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.
חתם בצרור פשעי ותטפל על עוני׃
Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;
ואולם הר נופל יבול וצור יעתק ממקמו׃
води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.
אבנים שחקו מים תשטף ספיחיה עפר ארץ ותקות אנוש האבדת׃
Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.
תתקפהו לנצח ויהלך משנה פניו ותשלחהו׃
Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.
יכבדו בניו ולא ידע ויצערו ולא יבין למו׃
Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.
אך בשרו עליו יכאב ונפשו עליו תאבל׃