Genesis 29

И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

Derpå fortsatte Jakob sin Vandring og drog til Østens Børns Land.

И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

Da fik han Øje på en Brønd på Marken og tre Hjorde af Småkvæg, der var lejrede ved den. Ved den Brønd vandede man Hjordene; og over Hullet lå der en stor Sten,

И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

som man først væltede bort, når alle Hjordene var samlede, for siden, når Dyrene var vandet, at vælte den på Plads igen.

И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.

Jakob spurgte dem: "Hvor er I fra, Brødre?" De svarede: "Fra Karan!"

И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.

Da spurgte han dem: "Kender I Laban, Nakors Søn?" De svarede: "Ja, ham kender vi godt."

И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

Han spurgte da: "Går det ham vel? De svarede: "Ja, det går ham vel; se, hans Datter Rakel kommer netop med Hjorden derhenne!"

А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.

Da sagde han: "Det er jo endnu højlys Dag og for tidligt at drive Kvæget sammen; vand Dyrene og før dem ud på Græsgangene!"

А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.

Men de svarede: "Det kan vi ikke, før alle Hyrderne er samlede; først når de vælter Stenen fra Brøndhullet, kan vi vande Dyrene."

Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.

Medens han således stod og talte med dem, var Rakel kommet derhen med sin Faders Hjord, som hun vogtede;

А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.

og så snart Jakob så sin Morbroder Labans Datter Rakel og hans Hjord, gik han hen og væltede Stenen fra Brøndhullet og vandede sin Morbroder Labans Hjord.

И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

Så kyssede han Rakel og brast i Gråd;

И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.

og han fortalte hende; at han var hendes Faders Frænde, en Søn af Rebekka: Da skyndte hun sig hjem til sin Fader og fortalte ham det"

А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.

og så snart Laban hørte om sin Søstersøn Jakob, løb han ham i Møde, omfavnede og kyssede ham og førte ham hjem til sit Hus. Så fortalte Jakob ham alt, hvad der var sket;

И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

og Laban sagde: "Ja, du er mit Kød og Blod!" Han blev nu hos ham en Månedstid.

След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

Så sagde Laban til Jakob: "Skulde du tjene mig for intet fordi du er min Frænde? Sig mig. hvad du vil have i Løn!"

А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката — Рахил.

Nu havde Laban to Døtre; den ældste hed Lea, den yngste Rakel;

На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.

Leas Øjne var matte, men Rakel havde en dejlig Skikkelse og så dejlig ud,

И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

og Jakob elskede Rakel; derfor sagde han: "Jeg vil tjene dig syv År for din yngste Datter Rakel."

И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.

Laban svarede: "Jeg giver hende hellere til dig end til en fremmed; bliv kun hos mig!"

И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

Så tjente Jakob syv År for Rakel; og de syntes ham kun nogle få Dage, fordi han elskede hende.

След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.

Derefter sagde Jakob til Laban: "Giv mig min Hustru, nu min Tjenestetid er ude, at jeg kan gå ind til hende!"

И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.

Så indbød Laban alle Mændene på Stedet til Gæstebud.

А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.

Men da Aftenen kom, tog han sin, Datter Lea og bragte hende til ham, og han gik ind til hende.

И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

Og Laban gav sin Datter Lea sin Trælkvinde Zilpa til Trælkvinde.

И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

Da det nu om Morgenen viste sig at være Lea, sagde Jakob til Laban: "Hvad er det, du har gjort imod mig? Er det ikke for Rakel, jeg,har tjent hos dig? Hvorfor har, du bedraget mig?"

А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.

Laban svarede: "Det er ikke Skik og Brug her til Lands at give den yngste bort før den ældste;

Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

men lad nu Bryllupsugen gå til Ende, så vil, jeg også give dig hende, imod at du bliver i min Tjeneste syv År til."

И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

Det gik Jakob ind på, og da Bryllupsugen var til Ende, gav Laban ham sin Datter Rakel til Hustru.

И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

Og Laban gav sin Datter Rakel sin Trælkvinde Bilha til Trælkvinde.

И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.

Så gik Jakob også ind til Rakel, og han elskede Rakel højere end Lea. Derpå blev han i Labans Tjeneste syv År til.

А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.

Da HERREN så, at Lea blev tilsidesat, åbnede han hendes Moderliv, medens Rakel var ufrugtbar.

И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.

Så blev Lea frugtsommelig og fødte en Søn, som hun gav Navnet Ruben; thi hun sagde: "HERREN har set til min Ulykke; nu vil min Mand elske mig!"

И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.

Siden blev hun frugtsommelig igen og fødte en Søn;og hun sagde: "HERREN hørte, at jeg var tilsidesat, så gav han mig også ham!" Derfor gav hun ham Navnet Simeon.

И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.

Siden blev hun frugtsommelig igen og fødte en Søn; og hun sagde: "Nu må da endelig min Mand bolde sig til mig, da jeg har født ham tre Sønner." Derfor gav hun ham Navnet Levi.

И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.

Siden blev hun frugtsommelig igen og fødte en Søn; og hun sagde:"Nu vil jeg prise HERREN!" Derfor gav hun ham Navnet Juda. Så fik hun ikke flere Børn.