Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Dýchání mé ruší se, dnové moji hynou, hrobu blízký jsem.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Jistě posměvači jsou u mne, a pro jejich mne kormoucení nepřichází ani sen na oči mé.

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Postav mi, prosím, rukojmě za sebe; kdo jest ten, nechť mi na to ruky podá.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Nebo srdce jejich přikryl jsi, aby nerozuměli, a protož jich nepovýšíš.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Kdož pochlebuje bližním, oči synů jeho zhynou.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Jistě vystavil mne za přísloví lidem, a za divadlo všechněm,

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Tak že pro žalost pošly oči mé, a oudové moji všickni stínu jsou podobni.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Užasnouť se nad tím upřímí, a však nevinný proti pokrytci vždy se zsilovati bude.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Přídržeti se bude, pravím, spravedlivý cesty své, a ten, jenž jest čistých rukou, posilní se více.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Tolikéž i vy všickni obraťte se, a poďte, prosím; neboť nenacházím mezi vámi moudrého.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Dnové moji pomíjejí, myšlení má mizejí, přemyšlování, pravím, srdce mého.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Noc mi obracejí v den, a světla denního ukracují pro přítomnost temností.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Abych pak čeho i očekával, hrob bude dům můj, ve tmě usteli ložce své.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Jámu nazovu otcem svým, matkou pak a sestrou svou červy.

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Kdež jest tedy očekávání mé? A kdo to, čím bych se troštoval, spatří?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Do skrýší hrobu sstoupí, poněvadž jest všechněm v prachu země odpočívati.