Mark 11

И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза:

Kad se približe Jeruzalemu, Betfagi i Betaniji, do Maslinske gore, pošalje dva učenika

Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте.

i kaže im: "Hajdete u selo pred vama. Čim u nj uđete, naći ćete privezano magare koje još nitko nije zajahao. Odriješite ga i vodite.

И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

Ako vam tko reče: 'Što to radite?' recite: 'Gospodinu treba', i odmah će ga ipak ovamo pustiti."

И така, те отидоха и намериха едно магаренце вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

Otiđoše i nađoše magare privezano uz vrata vani na cesti i odriješe ga.

А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето?

A neki od nazočnih upitaše: "Što radite? Što driješite magare?"

А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха.

Oni im odvrate kako im reče Isus. I pustiše ih.

И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.

I dovedu magare Isusu, prebace preko njega svoje haljine i on zajaha na nj.

И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята.

Mnogi prostriješe svoje haljine po putu, a drugi narezaše zelenih grana po poljima.

И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име!

I oni pred njim i oni za njim klicahu: "Hosana! Blagoslovljen Onaj koji dolazi u ime Gospodnje!

Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините!

Blagoslovljeno kraljevstvo oca našega Davida koji dolazi! Hosana u visinama!"

И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

I uđe u Jeruzalem, u Hram. I sve uokolo razgleda, pa kako već bijaše kasno, pođe s dvanaestoricom u Betaniju.

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

Sutradan su izlazili iz Betanije, a on ogladnje.

И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, освен листа, защото не беше време за смокини.

Ugleda izdaleka lisnatu smokvu i priđe ne bi li na njoj što našao. Ali došavši bliže, ne nađe ništa osim lišća jer ne bijaše vrijeme smokvama.

И Той й каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.

Tada reče smokvi: "Nitko nikada više ne jeo s tebe!" Čuli su to njegovi učenici.

И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите.

Stignu tako u Jeruzalem. On uđe u Hram i stane izgoniti one koji su prodavali i kupovali u Hramu. Mjenjačima isprevrta stolove i prodavačima golubova klupe.

И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

I ne dopusti da itko išta pronese kroz Hram.

И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?

Učio ih je i govorio: "Nije li pisano: Dom će se moj zvati Dom molitve za sve narode? A vi od njega načinili pećinu razbojničku!"

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.

Kada su za to dočuli glavari svećenički i pismoznanci, tražili su kako da ga pogube. Uistinu, bojahu ga se jer je sav narod bio očaran njegovim naukom.

А когато се мръкна, Той излезе вън от града.

A kad se uvečerilo, izlazili su iz grada.

И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

Kad su ujutro prolazili mimo one smokve, opaze da je usahla do korijena.

И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

Petar se prisjeti pa će Isusu: "Učitelju, pogledaj! Smokva koju si prokleo usahnu."

А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

Isus im odvrati: "Imajte vjeru Božju.

Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! — и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Zaista, kažem vam, rekne li tko ovoj gori: 'Digni se i baci u more!' i u srcu svome ne posumnja, nego vjeruje da će se dogoditi to što kaže - doista, bit će mu!

Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.

Stoga vam kažem: Sve što god zamolite i zaištete, vjerujte da ste postigli i bit će vam!

И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.

No kad ustanete na molitvu, otpustite ako što imate protiv koga da i vama Otac vaš, koji je na nebesima, otpusti vaše prijestupke."

(Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)

#

И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

I dođu opet u Jeruzalem. Dok je obilazio Hramom, dođu k njemu glavari svećenički, pismoznanci i starješine.

С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

I govorahu mu: "Kojom vlašću to činiš? Ili tko ti dade tu vlast da to činiš?"

Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

A Isus im reče: "Jedno ću vas upitati. Odgovorite mi, pa ću vam kazati kojom vlašću ovo činim.

Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.

Krst Ivanov bijaše li od Neba ili od ljudi? Odgovorite mi!"

А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?

A oni umovahu među sobom: "Reknemo li 'od Neba', odvratit će 'Zašto mu dakle ne povjerovaste?'

Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.

Nego, da reknemo 'od ljudi!'" - Bojahu se mnoštva. Ta svi Ivana smatrahu doista prorokom.

И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

I odgovore Isusu: "Ne znamo." A Isus će im: "Ni ja vama neću kazati kojom vlašću ovo činim."