Mark 12

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.

I uze im zboriti u prispodobama: Čovjek vinograd posadi, ogradom ogradi, iskopa tijesak i kulu podiže pa ga iznajmi vinogradarima i otputova.

И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.

I u svoje vrijeme posla vinogradarima slugu da od njih uzme dio uroda vinogradarskoga.

А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.

A oni ga pograbiše, istukoše i otposlaše praznih ruku.

Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно.

I opet posla k njima drugog slugu: i njemu razbiše glavu i izružiše ga.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

Trećega također posla: njega ubiše. Tako i mnoge druge: jedne istukoše, druge pobiše."

Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.

"Još jednoga imaše, sina ljubljenoga. Njega naposljetku posla k njima misleći: 'Poštovat će sina moga.'

Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

Ali ti vinogradari među sobom rekoše: 'Ovo je baštinik! Hajde da ga ubijemo i baština će biti naša.'

И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

I pograbe ga, ubiju i izbace iz vinograda."

И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.

"Što li će učiniti gospodar vinograda? Doći će i pobiti te vinogradare i dati vinograd drugima.

Не сте ли чели това писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

Niste li čitali ovo Pismo: Kamen što ga odbaciše graditelji, postade kamen zaglavni.

От Господа е това и чудно е в нашите очи"?

Gospodnje je to djelo - kakvo čudo u očima našim!"

И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

I tražili su da ga uhvate, ali se pobojaše mnoštva. Razumješe da je protiv njih izrekao prispodobu pa ga ostave i odu.

Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.

I pošalju k njemu neke od farizeja i herodovaca da ga uhvate u riječi.

И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?

Oni dođu i kažu mu: "Učitelju, znamo da si istinit i ne mariš tko je tko jer nisi pristran, nego po istini učiš putu Božjemu. Je li dopušteno dati porez caru ili nije? Da damo ili da ne damo?"

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.

A on im reče prozirući njihovo licemjerje: "Što me iskušavate? Donesite mi denar da vidim!"

И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.

Oni doniješe. I reče im: "Čija je ovo slika i natpis?" A oni će mu: "Carev."

Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.

A Isus im reče: "Caru podajte carevo, a Bogu Božje!" I divili su mu se.

След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

Dođu k njemu saduceji, koji vele da nema uskrsnuća, i upitaju ga:

Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.

"Učitelju, Mojsije nam napisa: Umre li čiji brat i ostavi ženu, a ne ostavi djeteta, neka njegov brat uzme tu ženu te podigne porod bratu svomu.

Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.

Sedmero braće bijaše. Prvi uze ženu i umrije ne ostavivši poroda.

Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.

I drugi je uze te umrije ne ostavivši poroda. I treći jednako tako.

(Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

I sedmorica ne ostaviše poroda. Najposlije i žena umrije.

И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

Komu će biti žena o uskrsnuću, kad uskrsnu? Jer sedmorica su je imala za ženu."

Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?

Reče im Isus: "Niste li u zabludi zbog toga što ne razumijete Pisama ni sile Božje?

Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.

Ta kad od mrtvih ustaju, niti se žene niti udavaju, nego su kao anđeli na nebesima.

А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей, как Бог му говори при къпината и му каза: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

A što se tiče mrtvih, da ustaju, niste li čitali u knjizi Mojsijevoj ono o grmu, kako Mojsiju reče Bog: Ja sam Bog Abrahamov i Bog Izakov i Bog Jakovljev?

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.

Nije on Bog mrtvih, nego živih. Uvelike se varate."

А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?

Tada pristupi jedan od pismoznanaca koji je slušao njihovu raspravu. Vidjevši da im je dobro odgovorio, upita ga: "Koja je zapovijed prva od sviju?"

Иисус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ;

Isus odgovori: "Prva je: Slušaj, Izraele! Gospodin Bog naš Gospodin je jedini.

и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!"

Zato ljubi Gospodina Boga svojega iz svega srca svojega, i iz sve duše svoje, i iz svega uma svoga, i iz sve snage svoje!"

А ето втората, (подобна на нея): "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

"Druga je: Ljubi svoga bližnjega kao sebe samoga. Nema druge zapovijedi veće od tih."

Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг, освен Него;

Nato će mu pismoznanac: "Dobro, učitelju! Po istini si kazao: On je jedini, nema drugoga osim njega.

и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

Njega ljubiti iz svega srca, iz svega razuma i iz sve snage i ljubiti bližnjega kao sebe samoga - više je nego sve paljenice i žrtve."

Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.

Kad Isus vidje kako je pametno odgovorio, reče mu: "Nisi daleko od kraljevstva Božjega!" I nitko se više nije usuđivao pitati ga.

И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?

A naučavajući u Hramu, uze Isus govoriti: "Kako pismoznanci kažu da je Krist sin Davidov?

Сам Давид каза чрез Светия Дух: "Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти."

A sam David reče u Duhu Svetome: Reče Gospod Gospodinu mojemu: 'Sjedni mi zdesna dok ne položim neprijatelje tvoje za podnožje nogama tvojim!'

Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

Sam ga David zove Gospodinom. Kako mu je onda sin?" Silan ga je svijet s užitkom slušao.

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

A on im u pouci svojoj govoraše: "Čuvajte se pismoznanaca, koji rado idu u dugim haljinama, vole pozdrave na trgovima,

и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –

prva sjedala u sinagogama i pročelja na gozbama;

тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.

proždiru kuće udovičke, još pod izlikom dugih molitava. Stići će ih to oštrija osuda!"

И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.

Potom sjede nasuprot riznici te promatraše kako narod baca sitniš u riznicu. Mnogi bogataši bacahu mnogo.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест един кодрант.

Dođe i neka siromašna udovica i baci dva novčića, to jest jedan kvadrant.

А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.

Tada dozove svoje učenike i reče im: "Doista, kažem vam, ova je sirota udovica ubacila više od svih koji ubacuju u riznicu.

Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.

Svi su oni zapravo ubacili od svoga suviška, a ona je od svoje sirotinje ubacila sve što je imala, sav svoj žitak."