Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Čovjek koga je žena rodila kratka je vijeka i pun nevolja.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

K'o cvijet je nikao i vene već, poput sjene bježi ne zastajuć'.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Na takva, zar, ti oči otvaraš i preda se na sud ga izvodiš?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Tko će čisto izvuć' iz nečista? Nitko!

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Pa kad su njegovi dani odbrojeni, kad mu broj mjeseci o tebi ovisi, kad mu granicu stavljaš neprijelaznu,

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

skini s njega pogled da počinut' može, poput najamnika da svoj dan uživa.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

TÓa ni drvu nije nada sva propala, posječeno, ono opet prozeleni i mladice nove iz njega izbiju.

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Ako mu korijen i ostari u zemlji, ako mu se panj i sasuši u prahu,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

oćutjevši vodu, ono će propupat' i pustiti grane kao stablo novo.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Al' kad čovjek umre, ostaje pokošen, kad smrtnik izdahne, gdje li je on tada?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Može sva voda iz mora ispariti i presahnut' rijeke, isušit posvema',

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

al' čovjek kad legne, ne ustaje više, dok nebesa bude, neće se podići, od sna se svojega probuditi neće.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

O, kad bi me htio skriti u Šeolu, zakloniti me dok srdžba ti ne mine, dÓati mi rok kad ćeš me se spomenuti,

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

- jer, kad umre čovjek, zar uskrsnut' može? - čekao bih te sve dane vojske svoje dok ne bi došao da mi smjenu dadeš.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Zvao bi me, a ja bih se odazvao: zaželio si se djela svojih ruku.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

A sad nad svakim mojim vrebaš korakom, nijednog mi grijeha nećeš oprostiti,

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

u vreći si prijestup moj zapečatio i krivicu moju svu si zapisao.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Vaj! K'o što se jednom uruši planina, k'o što se hridina s mjesta svog odvali,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

k'o što voda kamen s vremenom istroši, a pljusak bujicom zemlju svu sapere, tako uništavaš nadu u čovjeku.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Oborio si ga - on ode za svagda, nagrđena lica, otjeran, odbačen.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Djecu mu poštuju - o tom ništa ne zna; ako su prezrena - o tom ne razmišlja.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

On jedino pati zbog svojega tijela, on jedino tuži zbog svojeg života."