Job 13

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

Očima svojim sve to ja vidjeh, ušima svojim čuh i razumjeh.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

Sve što vi znate znadem to i ja, ni u čemu od vas gori nisam.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

Zato, zborit' moram sa Svesilnim, pred Bogom svoj razlog izložiti.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

Jer, kovači laži vi ste pravi, i svi ste vi zaludni liječnici!

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Kada biste bar znali šutjeti, mudrost biste svoju pokazali!

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Dokaze mi ipak poslušajte, razlog mojih usana počujte.

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

Zar zbog Boga govorite laži, zar zbog njega riječi te prijevarne?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

Zar biste pristrano branit' htjeli Boga, zar biste mu htjeli biti odvjetnici?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

Zar bi dobro bilo da vas on ispita? Zar biste ga obmanuli k'o čovjeka?

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

Kaznom preteškom on bi vas pokarao poradi potajne vaše pristranosti.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Zar vas veličanstvo njegovo ne plaši i zar vas od njega užas ne spopada?

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Razlozi su vam od pepela izreke, obrana je vaša obrana od blata.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Umuknite sada! Dajte da govorim, pa neka me poslije snađe što mu drago.

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

Zar da meso svoje sam kidam zubima? Da svojom rukom život upropašćujem?

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

On me ubit' može: nade druge nemam već da pred njim svoje držanje opravdam.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

I to je već zalog mojega spasenja, jer bezbožnik preda nj ne može stupiti.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Pažljivo mi riječi poslušajte, nek' vam prodre u uši besjeda.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

Gle: ja sam pripremio parnicu, jer u svoje sam pravo uvjeren.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Tko se sa mnom hoće parničiti? - Umuknut ću potom te izdahnut'.

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

Dvije mi molbe samo ne uskrati da se od tvog lica ne sakrivam:

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

digni s mene tešku svoju ruku i užasom svojim ne straši me.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

Tada me pitaj, a ja ću odgovarat'; ili ja da pitam, ti da odgovaraš.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

Koliko počinih prijestupa i grijeha? Prekršaj mi moj pokaži i krivicu.

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

Zašto lice svoje kriješ sad od mene, zašto u meni vidiš neprijatelja?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

Zašto strahom mučiš list vjetrom progonjen, zašto se na suhu obaraš slamčicu?

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

O ti, koji mi gorke pišeš presude i teretiš mene grijesima mladosti,

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

koji si mi noge u klade sapeo i koji bdiš nad svakim mojim korakom i tragove stopa mojih ispituješ!

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

Život mi se k'o trulo drvo raspada, k'o haljina što je moljci izjedaju!