Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.