James 1

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,

а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.

Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,

всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.

От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,

понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.

Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.