Job 14

homo natus de muliere brevi vivens tempore repletus multis miseriis

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

quasi flos egreditur et conteritur et fugit velut umbra et numquam in eodem statu permanet

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

et dignum ducis super huiuscemodi aperire oculos tuos et adducere eum tecum in iudicium

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

quis potest facere mundum de inmundo conceptum semine nonne tu qui solus es

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

breves dies hominis sunt numerus mensuum eius apud te est constituisti terminos eius qui praeterire non poterunt

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

recede paululum ab eo ut quiescat donec optata veniat sicut mercennarii dies eius

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

lignum habet spem si praecisum fuerit rursum virescit et rami eius pullulant

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

si senuerit in terra radix eius et in pulvere emortuus fuerit truncus illius

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

ad odorem aquae germinabit et faciet comam quasi cum primum plantatum est

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

homo vero cum mortuus fuerit et nudatus atque consumptus ubi quaeso est

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

quomodo si recedant aquae de mari et fluvius vacuefactus arescat

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

sic homo cum dormierit non resurget donec adteratur caelum non evigilabit nec consurget de somno suo

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

quis mihi hoc tribuat ut in inferno protegas me ut abscondas me donec pertranseat furor tuus et constituas mihi tempus in quo recorderis mei

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

putasne mortuus homo rursum vivet cunctis diebus quibus nunc milito expecto donec veniat inmutatio mea

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

vocabis et ego respondebo tibi operi manuum tuarum porriges dexteram

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

tu quidem gressus meos dinumerasti sed parces peccatis meis

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

signasti quasi in sacculo delicta mea sed curasti iniquitatem meam

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

mons cadens defluet et saxum transfertur de loco suo

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

lapides excavant aquae et adluvione paulatim terra consumitur et homines ergo similiter perdes

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

roborasti eum paululum ut in perpetuum pertransiret inmutabis faciem eius et emittes eum

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

sive nobiles fuerint filii eius sive ignobiles non intelleget

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

attamen caro eius dum vivet dolebit et anima illius super semet ipso lugebit

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.