Psalms 90

Молитва Мойсея, чоловіка Божого. Господи, пристановищем нашим Ти був з роду в рід!
(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.
Перше ніж гори народжені, і поки Ти витворив землю та світ, то від віку й до віку Ти Бог!
Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.
Ти людину вертаєш до пороху, і кажеш: Вернітеся, людські сини!
Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!
Бо в очах Твоїх тисяча літ, немов день той вчорашній, який проминув, й як сторожа нічна...
Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.
Пустив Ти на них течію, вони стали, як сон, вони, як трава, що минає:
Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.
уранці вона розцвітає й росте, а на вечір зів'яне та сохне!
Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,
Бо від гніву Твого ми гинемо, і пересердям Твоїм перестрашені,
защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.
Ти наші провини поклав перед Себе, гріхи ж нашої молодости на світло Свого лиця!
Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.
Бо всі наші дні промайнули у гніві Твоїм, скінчили літа ми свої, як зідхання...
Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.
Дні літ наших у них сімдесят літ, а при силах вісімдесят літ, і гордощі їхні страждання й марнота, бо все швидко минає, і ми відлітаємо...
Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.
Хто відає силу гніву Твого? А Твоє пересердя як страх перед Тобою!
Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?
Навчи нас лічити отак наші дні, щоб ми набули серце мудре!
Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
Привернися ж, о Господи, доки терпітимемо? і пожалій Своїх рабів!
Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!
Насити нас уранці Своїм милосердям, і ми будемо співати й радіти по всі наші дні!
Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.
Порадуй же нас за ті дні, коли Ти впокоряв нас, за ті роки, що в них ми зазнали лихого!
Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.
Нехай виявиться Твоє діло рабам Твоїм, а величність Твоя їхнім синам,
Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им.
і хай буде над нами благовоління Господа, Бога нашого, і діло рук наших утверди нам, і діло рук наших утверди його!
И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!