Psalms 10

Для чого стоїш Ти, о Господи, здалека, в час недолі ховаєшся?

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Безбожний в своїм гордуванні женеться за вбогим, хай схоплені будуть у підступах, які замишляли вони!

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

Бо жаданням своєї душі нечестивий пишається, а ласун проклинає, зневажає він Господа.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

У гордощах каже безбожний, що Він не слідкує, бо Бога нема, оце всі його помисли!...

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Сильні дороги його повсякчасно, від нього суди Твої високо, тим то віддмухує він ворогів своїх...

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Сказав він у серці своєму: Я не захитаюсь, бо лиха навіки не буде мені...

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Уста його повні прокляття й обмани та зради, під його язиком злочинство й переступ.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

Причаївшись, сидить на подвір'ях, мордує невинного, його очі слідкують за вбогим...

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

В укритті він чатує, як лев той у зарості, чатує схопити убогого, хапає убогого й тягне його в свою сітку...

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

Припадає, знижається він, і попадають убогі в його міцні кігті...

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Безбожний говорить у серці своїм: Бог забув, заховав Він обличчя Своє, не побачить ніколи.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Устань же, о Господи Боже, руку Свою підійми, не забудь про убогих!

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Чому нечестивий ображує Бога і говорить у серці своїм, що Ти не слідкуєш?

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Але Ти все бачиш, бо спостерігаєш злочинство та утиск, щоб віддати Своєю рукою! На Тебе слабий опирається, Ти сироті помічник.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Зламай же рамено безбожному, і злого скарай за неправду його, аж більше не знайдеш його!

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Господь Цар на вічні віки, із землі Його згинуть погани!

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

Бажання понижених чуєш Ти, Господи, серця їх зміцняєш, їх вислуховує ухо Твоє,

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

щоб дати суд сироті та пригніченому, щоб більш не страшив чоловік із землі!

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.