Numbers 35

І Господь промовляв до Мойсея на моавських степах над приєрихонським Йорданом, говорячи:

И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза:

Накажи Ізраїлевим синам, і нехай вони дадуть Левитам зо спадку свого володіння міста на сидіння; і пасовисько для міст навколо них дасте ви Левитам.

Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях.

І будуть ті міста їм на сидіння, а їхні пасовиська будуть для їхньої скотини, і для їхньої худоби та для всієї їхньої звірини.

Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.

А пасовиська тих міст, що дасте Левитам, будуть тягнутись від міської стіни й назовні тисяча локтів навколо.

Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо.

І відміряєте поза містом на східню сторону дві тисячі ліктів, і на південну сторону дві тисячі ліктів, і на західню сторону дві тисячі ліктів, і на північну сторону дві тисячі ліктів, а місто усередині. Це будуть для вас міські пасовиська.

Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им.

А з міст, що дасте Левитам, буде шість міст на сховища, що дасте, щоб утікати туди убійникові. А окрім них дасте сорок і два міста.

И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

Усі ті міста, що дасте Левитам, сорок і вісім їхніх міст та їхні пасовиська.

Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града.

А ті міста, що дасте з володіння Ізраїлевих синів, від більшого дасте більше, а від меншого менше, кожен за спадком своїм, яким володітиме, дасть із своїх міст Левитам.

А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:

И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

Промовляй до Ізраїлевих синів та й скажи їм: Коли ви перейдете Йордан до ханаанського Краю,

Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,

то виберіть собі міста, вони будуть на сховища для вас, і втече туди убійник, що заб'є душу невмисне.

тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

І будуть для вас ті міста на сховища перед месником, і не помре убійник, поки не стане на суд перед громадою.

Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителя, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд.

А ті міста, що дасте, шість міст на сховища буде для вас.

И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове.

Три місті дасте по той бік Йордану, а три місті дасте в ханаанському Краї, вони будуть міста на сховища.

Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове.

Ці шість міст будуть на сховища для Ізраїлевих синів, і для приходька та для осілого серед них, щоб утік туди кожен, хто заб'є кого невмисне.

Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка.

А коли б хто вдарив кого залізним знаряддям, а той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

А якщо вдарив його каменем, що був у руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

Або вдарив його дерев'яним знаряддям, що було в руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

Месник за кров він заб'є убійника; як спіткає його, він заб'є його.

Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

А якщо пхне його з ненависти, або кине на нього чим навмисне, а той помре,

И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,

або з ворогування вдарив його своєю рукою, а той помер, буде конче забитий той, хто вдарив, він убійник; месник за кров заб'є убійника, як спіткає його.

или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртви, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

А як хто випадково, без ненависти пхнув кого або кинув на нього невмисне якимбудь знаряддям,

Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,

або якимбудь каменем, що від нього можна померти, кинув на нього не бачачи, і той помер, а він не був ворог йому й не шукав йому зла,

или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;

то розсудить громада між убійником та між месником за кров за цими постановами.

тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;

І громада визволить убійника з руки месника за кров, і громада верне його до міста сховища його, що втік був туди. І осяде він у ньому аж до смерти найвищого священика, помазаного святою оливою.

и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.

А якщо убійник, виходячи, вийде з границі міста сховища його, куди втік був,

Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,

і знайде його месник за кров поза границями міста сховища його, і замордує месник за кров убійника, нема йому вини крови!

и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;

Бо він повинен сидіти в місті сховища свого аж до смерти найвищого священика. А по смерті найвищого священика вернеться убійник до землі володіння свого.

защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.

І буде це для вас на правну постанову для ваших поколінь по всіх ваших оселях.

Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

Коли хто заб'є кого, то месник за словами свідків заб'є убійника. А одного свідка не досить проти кого, щоб осудити на смерть.

Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.

І не візьмете окупу для душі убійника, що він повинен умерти, бо буде він конче забитий.

И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртви.

І не візьмете окупу від змушеного втікати до міста сховища його, щоб вернувся сидіти в Краю до смерти священика.

Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.

І не збезчестите того Краю, що ви в ньому, бо та кров вона безчестить Край, а Краєві не прощається за кров, що пролита в ньому, як тільки кров'ю того, хто її пролив.

И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

І не занечистиш того Краю, що ви сидите в ньому, що Я пробуваю серед нього. Бо Я Господь, що пробуваю посеред синів Ізраїлевих!

И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.