Job 14

Людина, що від жінки народжена, короткоденна та повна печалями:

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

вона виходить, як квітка й зів'яне, і втікає, мов тінь, і не зостається...

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

І на такого Ти очі Свої відкриваєш, і водиш на суд із Собою його!

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Хто чистого вивести може з нечистого? Ані один!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Якщо визначені його дні, число його місяців в Тебе, якщо Ти призначив для нього мету, що її не перейде,

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

відвернися від нього і він заспокоїться, і буде він тішитися своїм днем, як той наймит...

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Бо дерево має надію: якщо буде стяте, то силу отримає знову, і парост його не загине;

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

якщо постаріє в землі його корінь і в поросі вмре його пень,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

то від водного запаху знов зацвіте, і пустить галуззя, немов саджанець!

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

А помре чоловік і зникає, а сконає людина то де ж вона є?...

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Як вода витікає із озера, а річка спадає та сохне,

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

так і та людина покладеться й не встане, аж до закінчення неба не збудяться люди та не прокинуться зо сну свого...

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

О, якби Ти в шеолі мене заховав, коли б Ти мене приховав, аж поки минеться Твій гнів, коли б час Ти призначив мені, та й про мене згадав!

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Як помре чоловік, то чи він оживе? Буду мати надію по всі дні свойого життя, аж поки не прийде заміна для мене!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Кликав би Ти, то я відповів би Тобі, за чин Своїх рук сумував би,

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

бо кроки мої рахував би тепер, а мойого гріха не стеріг би,

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

провина моя була б запечатана в вузлику, і Ти закрив би моє беззаконня...

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Але гора справді впаде, а скеля зсувається з місця свого,

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

каміння стирає вода, її злива сполощує порох землі, так надію того Ти губиш...

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

Ти силою схопиш назавжди його, і відходить, Ти міняєш обличчя його й відсилаєш його...

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Чи сини його славні, того він не знає, чи в прикрому стані того він не відає...

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Боліє він тільки тоді, коли тіло на ньому, коли в ньому душа тоді тужить..

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.