Job 11

І заговорив нааматянин Цофар та й сказав:

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Чи має зостатись без відповіді безліч слів? І хіба язиката людина невинною буде?

Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

Чи мужі замовчать твої теревені, й не буде кому засоромити тебе?

Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

Ось говориш ти: Чисте моє міркування, і я чистий в очах Твоїх, Боже!

Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

О, коли б говорити став Бог, і відкрив Свої уста до тебе,

Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

і представив тобі таємниці премудрости, бо вони як ті чуда роздумування! І знай, вимагає Бог менше від тебе, ніж провини твої того варті!

да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

Чи ти Божу глибінь дослідиш, чи знаєш ти аж до кінця Всемогутнього?

Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

Вона вища від неба, що зможеш зробити? І глибша вона за шеол, як пізнаєш її?

Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

Її міра довша за землю, і ширша за море вона!

Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

Якщо Він перейде й замкне щось, і згромадить, то хто заборонить Йому?

Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

Бо Він знає нікчемності людські та бачить насилля, і Він не догляне?

Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

Тож людина порожня мудрішає, хоч народжується, як те дике осля!

Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

Якщо ти зміцниш своє серце, і свої руки до Нього простягнеш,

Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

якщо є беззаконня в руці твоїй, то прожени ти його, і кривда в наметах твоїх нехай не пробуває,

ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

тож тоді ти підіймеш обличчя невинне своє, і будеш міцний, і не будеш боятись!

Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

Бо забудеш страждання, про них будеш згадувати, як про воду, яка пропливла...

защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

Від півдня повстане життя, а темрява буде, як ранок.

И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

І будеш ти певний, бо маєш надію, і викопаєш собі яму та й будеш безпечно лежати,

И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

і будеш лежати, й ніхто не сполошить, і багато-хто будуть підлещуватися до обличчя твого...

И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

А очі безбожних минуться, і згине притулок у них, а їхня надія то стогін душі!

А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.