James 1

Яків, раб Бога й Господа Ісуса Христа, дванадцятьом племенам, які в Розпорошенні, вітаю я вас!

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Майте, брати мої, повну радість, коли впадаєте в усілякі випробовування,

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

знаючи, що досвідчення вашої віри дає терпеливість.

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

А терпеливість нехай має чин досконалий, щоб ви досконалі та бездоганні були, і недостачі ні в чому не мали.

А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

А якщо кому з вас не стачає мудрости, нехай просить від Бога, що всім дає просто, та не докоряє, і буде вона йому дана.

Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

Але нехай просить із вірою, без жадного сумніву. Бо хто має сумнів, той подібний до морської хвилі, яку жене й кидає вітер.

Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.

Нехай бо така людина не гадає, що дістане що від Господа.

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Двоєдушна людина непостійна на всіх дорогах своїх.

защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.

А понижений брат нехай хвалиться високістю своєю,

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,

а багатий пониженням своїм, бо він промине, як той цвіт трав'яний,

а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.

бо сонце зійшло зо спекотою, і траву посушило, і відпав цвіт її, і зникла краса її виду... Так само зів'яне й багатий у дорогах своїх!

Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Блаженна людина, що витерпить пробу, бо, бувши випробувана, дістане вінця життя, якого Господь обіцяв тим, хто любить Його.

Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

Випробовуваний, хай не каже ніхто: Я від Бога спокушуваний. Бо Бог злом не спокушується, і нікого Він Сам не спокушує.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Але кожен спокушується, як надиться й зводиться пожадливістю власною.

А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Пожадливість потому, зачавши, народжує гріх, а зроблений гріх народжує смерть.

и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Не обманюйтесь, брати мої любі!

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,

Усяке добре давання та дар досконалий походить згори від Отця світил, що в Нього нема переміни чи тіні відміни.

всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.

Захотівши, Він нас породив словом правди, щоб ми стали якимсь первопочином творів Його.

От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Отож, мої брати любі, нехай буде кожна людина швидка послухати, забарна говорити, повільна на гнів.

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Бо гнів людський не чинить правди Божої.

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Тому то відкиньте всіляку нечисть та залишок злоби, і прийміть із лагідністю всіяне слово, що може спасти ваші душі.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Будьте ж виконавцями слова, а не слухачами самими, що себе самих обманюють.

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

Бо хто слухач слова, а не виконавець, той подібний людині, що риси обличчя свого розглядає у дзеркалі,

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,

бо розгляне себе та й відійде, і зараз забуде, яка вона є.

понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.

А хто заглядає в закон досконалий, закон волі, і в нім пробуває, той не буде забудько слухач, але виконавець діла, і він буде блаженний у діянні своїм!

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.

Коли ж хто гадає, що він побожний, і свого язика не вгамовує, та своє серце обманює, марна побожність того!

Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Чиста й непорочна побожність перед Богом і Отцем оця: зглянутися над сиротами та вдовицями в утисках їхніх, себе берегти чистим від світу.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.