Isaiah 10

Горе законодавцям несправедливим, та писарям, які пишуть на лихо,

Горко на тези, които нареждат наредби за зло, и на писачите, които пишат за насилие,

щоб від правосуддя усунути бідних, і щоб відняти права від убогих народу Мого, щоб стали вдовиці здобичею їм, і пограбувати сиріт...

за да лишат бедните от правосъдие и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми, за да им станат плячка вдовиците и да ограбят сирачетата!

А що ви чинитимете в день навіщення, і наглої згуби, що прийде здалека, до кого втечете за поміччю, і де позоставите славу свою?

А какво ще направите в деня на наказанието и в опустошението, което ще дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите славата си?

Нічого не лишиться тільки зігнутися між полоненими, і попадати між позабиваними... При цьому всьому не відвернувсь Його гнів, і витягнена ще рука Його!...

Без Мен ще се наведат между пленниците и ще паднат под убитите. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Біда асирійцеві, жезлові гніву Мого, а кий у руках його це пересердя Моє!

Горко на асириеца, жезъла на яростта Ми, тоягата в ръката му е Моят гняв!

На люд нечестивий пошлю Я його, про народ Мого гніву йому накажу, щоб набрати здобичі й вчинити грабунок, і щоб потоптати його, як болото на вулицях.

Ще го изпратя против народ лицемерен и ще му дам заповед против народа, на който се гневя, за да плячкоса плячка и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал.

Та не так він собі розуміє, а серце його не так мислить, бо в серці його щоб немало народів понищити та погубити!

Но той не мисли така и не смята така сърцето му, а в сърцето му е да изтреби и да отсече не малко народи.

Бо говорить: Хіба мої провідники разом усі не царі?

Защото казва: Князете ми не са ли всички заедно царе?

Чи ж Кално не такий, як Кархеміш? Чи ж Хамат не такий, як Арпад? Хіба ж не така Самарія, як Дамаск?

Халне не е ли като Кархамис? Емат не е ли като Арфад? Самария не е ли като Дамаск?

Тому що рука моя царства божків досягла, а в них більші боввани, як в Єрусалимі та в Самарії,

Както ръката ми стигна царствата на идолите, а техните изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските,

то хіба не зроблю я так само для Єрусалиму й бовванів його, як зробив я був для Самарії й божків її?

както направих на Самария и на нейните идоли, няма ли да направя на Ерусалим и на неговите образи на идоли?

І станеться, як доконає ввесь чин Свій Господь на Сіонській горі та в Єрусалимі, то скаже: Навіщу я плоди гордовитости серця царя асирійського та пишноту чванливих очей його!

Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи.

Бо він каже: Вчинив я це міццю своєї руки й своїм розумом, я бо розумний, і відміняю границі народів, а їхній маєток грабую, й як сильний, скидаю пануючих!

Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко.

І досягла, мов кубло те, багатства народів рука моя, й як збирають покинені яйця, я всю землю зібрав, і ніхто не порушив крилом, і дзюбка не відкрив, і не зацвірінькав...

И ръката ми намери богатството на народите като гнездо; и както се събират изоставени яйца, така аз събрах целия свят и никой не поклати крило, не отвори човка и не изцвърча.

Чи буде сокира пишатися понад свого рубача? Чи понад свого пилувальника буде гордитися пилка? Ніби жезло повищує тих, хто його підіймає, ніби підносить кий того, хто не є дерево!

Ще се похвали ли секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? Като че ли жезълът би поклатил тези, които го вдигат, или тоягата би вдигнала онзи, който не е дърво!

Зате Господь, Бог Саваот пошле сухорлявість на ситих його, і під його славою полум'я буде палати, немов би пожар!

Затова Господ, ГОСПОД на Войнствата ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън.

І Світло Ізраїля стане огнем, а Святий його полум'ям, і запалить воно, й пожере його терня й будяччя його в один день!

Светлината на Израил ще бъде за огън и Светият Негов за пламък; и ще изгори и пояде бодилите му и тръните му в един ден.

І славу лісу його й його саду вигубить Він від душі й аж до тіла, і буде, що знидіє він, мов той хворий,

Ще погуби и славата на гората му и на плодородното му поле от душа до плът; и ще бъде както болен, когато изнемощява.

і буде останок дерев його лісу такий нечисленний, що й хлопець їх спише!

А останалите дървета от гората му ще бъдат малко, ще може дете да ги запише.

І станеться в день той, останок Ізраїля і врятовані дому Якова не будуть вже більш опиратись на того, хто б'є їх, й обіпруться у правді на Господа, Святого Ізраїлевого.

И в онзи ден остатъкът на Израил и спасените от дома на Яков няма да продължават да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на ГОСПОДА, Светия Израилев.

Рештки навернуться, рештки Якова, до Сильного Бога.

Ще се върне остатък, остатък от Яков към могъщия Бог.

Бо коли б був народ твій, Ізраїль, як морський пісок, тільки рештки із нього навернуться! Загибіль призначена є, щоб виповнилась справедливість,

Защото, ако и да е народът ти, Израилю, като морския пясък, само остатък от него ще се върне. Решено е изтребление, прелива от правда.

бо виконає Господь, Бог Саваот постановлену згубу посеред всієї землі.

Защото изтребление, и то решено, ще извърши Господ, ГОСПОД на Войнствата сред цялата земя.

Тому так промовляє Господь, Бог Саваот: Мій народе, мешканче Сіону, не бійсь асирійця! Він палицею тебе вдарить, і кия свого підійме на тебе, як колись на дорозі єгипетській.

Затова, така казва Господ, ГОСПОД на Войнствата: Народе Мой, който живееш в Сион, не се бой от асириеца, ако те удари с пръчка и вдигне против теб тояга, както направи Египет.

Бо мало ще, трохи побуде, та й скінчиться лють, і звернеться гнів Мій на знищення їх!

Защото още много малко и яростта ще престане, и гневът Ми ще се обърне за тяхна погибел.

І збудить на нього бича Господь Саваот, як уразив був Він Мадіяма при скелі Орев, і кий Його буде на морі, і його Він простягне, як колись на Єгипет!

И ГОСПОД на Войнствата ще вдигне срещу него бич, както при поражението на Мадиам при канарата Орив; и жезълът Му ще бъде над морето и ще го издигне, както направи в Египет.

І станеться в день той, з твого рамена тягар його здійметься, а з-над шиї твоєї ярмо його, і через ситість ярмо буде знищене!

И в онзи ден товарът му ще се отмахне от плещите ти и яремът му — от врата ти; и яремът ще се строши от тлъстина.

Він прийде навпроти Айяту, перейде в Мігрон, свої речі складе до Міхмашу.

Дойде срещу Гаят, премина през Мигрон, в Михмас ще разтовари вещите си,

Перейдуть провалля, Гева ночліг нам, затремтіла Рама, утекла Саулова Гів'а.

минаха през прохода — ще нощуваме в Гава. Рама се разтрепери, Гавая Саулова се разбяга.

Заголоси ти, о дочко Галліму, послухай, Лаїше, о бідний Анатоте!

Издигни гласа си, Галимова дъще! Внимавай, Лаисе! Бедни Анатоте!

Мадмена розбіглась, мешканці Гевіму втікають...

Мадмина се разбяга, жителите на Гевим побягнаха.

Ще сьогодні зостанеться він у Нові; своєю рукою грозить горі дочки Сіону, пагірку Єрусалиму.

Още днес ще спре в Ноб, ще помаха с ръката си към хълма на сионската дъщеря, към възвишението на Ерусалим.

Ось Господь, Бог Саваот відтинає галузки застрашальною силою, і найвищі поставою будуть постинані, а високі будуть понижені.

Ето, Господ, ГОСПОД на Войнствата ще окастри клоните със страшна сила. Високо израсналите ще се отсекат и издигнатите ще се снишат.

І буде обтята навколо залізом гущавина лісу, і Ліван упаде від Могутнього!

Ще изсече с желязо горските гъсталаци и Ливан ще падне чрез Могъщия.