Acts 8

А Савл похваляв його вбивство. І утиск великий постав того дня проти єрусалимської Церкви, і всі, крім апостолів, розпорошилися по краях юдейських та самарійських.

А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.

І поховали Степана мужі побожні, і плакали ревно за ним.

А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.

А Савл нищив Церкву, вдирався в доми, витягав чоловіків і жінок та давав до в'язниці...

А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.

Ходили тоді розпорошенці, та Боже Слово благовістили.

А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.

Ось Пилип прийшов до самарійського міста, і проповідував їм про Христа.

Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

А люди вважали на те, що Пилип говорив, і згідно слухали й бачили чуда, які він чинив.

И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.

Із багатьох бо, що мали їх, духи нечисті виходили з криком великим, і багато розслаблених та кривих уздоровилися.

Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.

І радість велика в тім місті була!

И голяма радост настана в онзи град.

Був один чоловік, на ім'я йому Симон, що до того в цім місті займавсь ворожбитством та дурив самарійський народ, видаючи себе за якогось великого.

А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,

Його слухали всі, від найменшого аж до найбільшого, кажучи: Він сила Божа, що зветься велика!

в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.

Його ж слухалися, бо він їх довший час дивував ворожбитством.

И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.

Та коли йняли віри Пилипові, що благовістив про Боже Царство й Ім'я Ісуса Христа, чоловіки й жінки охристилися.

Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

Увірував навіть сам Симон, і, охристившись, тримався Пилипа; а бачивши чуда й знамена великі, він дуже дивувався.

Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.

Як зачули ж апостоли, які в Єрусалимі були, що Боже Слово прийняла Самарія, то послали до них Петра та Івана.

А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,

А вони, як прийшли, помолились за них, щоб Духа Святого вони прийняли,

които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;

бо ще ні на одного з них Він не сходив, а були вони тільки охрищені в Ім'я Господа Ісуса.

защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.

Тоді на них руки поклали, і прийняли вони Духа Святого!

Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

Як побачив же Симон, що через накладання апостольських рук Святий Дух подається, то приніс він їм гроші,

А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,

і сказав: Дайте й мені таку владу, щоб той, на кого покладу свої руки, одержав би Духа Святого!

като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!

Та промовив до нього Петро: Нехай згине з тобою те срібло твоє, бо ти думав набути дар Божий за гроші!

А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.

У цім ділі нема тобі частки ні уділу, бо серце твоє перед Богом не слушне.

Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.

Тож покайся за це лихе діло своє, і проси Господа, може прощений буде тобі замір серця твого!

Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;

Бо я бачу, що ти пробуваєш у жовчі гіркій та в путах неправди.

понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

А Симон озвався й сказав: Помоліться за мене до Господа, щоб мене не спіткало нічого з того, про що ви говорили...

А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.

А вони ж, засвідчивши, і Слово Господнє звістивши, повернулись до Єрусалиму, і звіщали Євангелію в багатьох самарійських оселях.

И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.

А Ангол Господній промовив Пилипові, кажучи: Устань та на південь іди, на дорогу, що від Єрусалиму до Гази спускається, порожня вона.

А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

І, вставши, пішов він. І ось муж етіопський, скопець, вельможа Кандаки, цариці етіопської, що був над усіма її скарбами, що до Єрусалиму прибув поклонитись,

И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони

вертався, і, сидючи на повозі своїм, читав пророка Ісаю.

и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

А Дух до Пилипа промовив: Підійди, та й пристань до цього повозу.

А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

Пилип же підбіг і почув, що той читає пророка Ісаю, та й спитав: Чи розумієш, що ти читаєш?

И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?

А той відказав: Як же можу, як ніхто не напутить мене? І впросив він Пилипа піднятись та сісти з ним.

А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

А слово Писання, що його він читав, було це: Як вівцю на заріз Його ведено, і як ягня супроти стрижія безголосе, так Він не відкрив Своїх уст!

А мястото от Писанието, което четеше, беше това: ?Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.

У приниженні суд Йому віднятий був, а про рід Його хто розповість? Бо життя Його із землі забирається...

При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

Відізвався ж скопець до Пилипа й сказав: Благаю тебе, це про кого говорить пророк? Чи про себе, чи про іншого кого?

И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?

А Пилип відкрив уста свої, і, зачавши від цього Писання, благовістив про Ісуса йому.

А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.

І, як шляхом вони їхали, прибули до якоїсь води. І озвався скопець: Ось вода. Що мені заважає христитись?

И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?

А Пилип відказав: Якщо віруєш із повного серця свого, то можна. А той відповів і сказав: Я вірую, що Ісус Христос то Син Божий!

(И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)

І звелів, щоб повіз спинився. І обидва Пилип та скопець увійшли до води, і охристив він його.

Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.

А коли вони вийшли з води, Дух Господній Пилипа забрав, і скопець уже більше не бачив його. І він їхав, радіючи, шляхом своїм.

А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.

А Пилип опинився в Азоті, і, переходячи, звіщав Євангелію всім містам, аж поки прийшов у Кесарію.

А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.