II Corinthians 5

Знаємо бо, коли земний мешкальний намет наш зруйнується, то маємо будівлю від Бога на небі, дім нерукотворний та вічний.

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

Тому то й зідхаємо, бажаючи приодягтися будівлею нашею, що з неба,

Понеже в този дом ние стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,

коли б тільки й одягнені ми не знайшлися нагі!

стига само, като сме облечени, да не се намерим голи.

Бо ми, знаходячися в цьому наметі, зідхаємо під тягарем, бо не хочемо роздягтися, але одягтися, щоб смертне пожерлось життям.

Понеже, като сме в тази телесна скиния, ние стенем обременени; защото желаем не да бъдем съблечени, а да бъдем облечени още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.

А Той, Хто на це саме й створив нас, то Бог, що й дав нам завдаток Духа.

А Този, който ни е направил точно за това, е Бог, който ни е дал и Духа в залог.

Отож, бувши відважні постійно, та знаючи, що, мавши дім у тілі, ми не перебуваємо в домі Господньому,

И така, винаги сме дързостни, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме далеч от Господа,

бо ходимо вірою, а не видінням,

защото ходим с вярване, а не с виждане.

ми ж відважні, і бажаємо краще покинути дім тіла й мати дім у Господа.

И така, ние сме дързостни и предпочитаме да сме далеч от тялото и да дойдем у дома при Господа.

Тому ми й пильнуємо, чи зостаємося в домі тіла, чи виходимо з дому, бути Йому любими.

Затова и ревностно се стараем – било у дома или далеч – да бъдем угодни на Него.

Бо мусимо всі ми з'явитися перед судовим престолом Христовим, щоб кожен прийняв згідно з тим, що в тілі робив він, чи добре, чи лихе.

Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро, или зло.

Отже, відаючи страх Господній, ми людей переконуємо, а Богові явні; але маю надію, що й у ваших сумліннях ми явні.

И така, като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората, а за Бога сме открити; надявам се още, че и за вашите съвести сме открити.

Бо не знову себе ми доручуємо вам, але даємо вам привід хвалитися нами, щоб мали ви що проти тих, що хваляться обличчям, а не серцем.

И не препоръчваме себе си отново на вас, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да го използвате срещу онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е на сърце.

Коли бо ми з розуму сходимо, то Богові, коли ж при здоровому розумі, то для вас.

Защото, ако сме излезли извън себе си, то е заради Бога; или ако сме разумни, то е заради вас.

Бо Христова любов спонукує нас, що думають так, що коли вмер Один за всіх, то всі померли.

Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели;

А вмер Він за всіх, щоб ті, хто живе, не жили вже для себе самих, а для Того, Хто за них був умер і воскрес.

и че Той умря за всички, така че тези, които живеят, да не живеят вече за себе си, а за Този, който за тях е умрял и е бил възкресен.

Через те відтепер ми нікого не знаємо за тілом; коли ж і знали за тілом Христа, то тепер ми не знаємо вже!

Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.

Тому то, коли хто в Христі, той створіння нове, стародавнє минуло, ото сталось нове!

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново!

Усе ж від Бога, що нас примирив із Собою Ісусом Христом і дав нам служіння примирення,

А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез (Иисус) Христос и ни даде служение на примирение,

бо Бог у Христі примирив світ із Собою Самим, не зважавши на їхні провини, і поклав у нас слово примирення.

тоест, че Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им, и че вложи в нас словото на примирението.

Оце ми як посли замість Христа, ніби Бог благає через нас, благаємо замість Христа: примиріться з Богом!

И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос: примирете се с Бога,

Бо Того, Хто не відав гріха, Він учинив за нас гріхом, щоб стали ми Божою правдою в Нім!

който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога.