Psalms 17

(O rugăciune a lui David.) Doamne, ascultă-mi pricina nevinovată, ia aminte la strigătele mele, pleacă urechea la rugăciunea mea, făcută cu buze neprefăcute!

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Să se arate dreptatea mea înaintea Ta, şi să privească ochii Tăi neprihănirea mea!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Dacă îmi vei cerca inima, dacă o vei cerceta noaptea, dacă mă vei încerca, nu vei găsi nimic: căci ce-mi iese din gură, aceea şi gîndesc.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Cît priveşte legăturile cu oamenii, eu, după cuvîntul buzelor Tale, mă feresc de calea celor asupritori;

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

paşii mei stau neclintiţi pe cărările Tale, şi nu mi se clatină picioarele.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Strig către Tine, căci m'asculţi, Dumnezeule! Pleacă-Ţi urechea spre mine, ascultă cuvîntul meu!

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Arată-Ţi bunătatea Ta cea minunată, Tu, care scapi pe cei ce caută adăpost, şi -i izbăveşti de protivnicii lor, prin dreapta Ta!

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Păzeşte-mă ca lumina ochiului, ocroteşte-mă, la umbra aripilor Tale,

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

de cei răi, cari mă prigonesc, de vrăjmaşii mei de moarte, cari mă împresoară.

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Ei îşi închid inima, au cuvintele semeţe în gură.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Se ţin de paşii mei, mă înconjoară chiar, mă pîndesc ca să mă trîntească la pămînt.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Parcă ar fi un leu lacom după pradă, un pui de leu, care stă la pîndă în culcuşul lui.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Scoală-te, Doamne, ieşi înaintea vrăjmaşului, doboară -l! Izbăveşte-mă de cel rău cu sabia Ta!

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Scapă-mă de oameni, cu mîna Ta, Doamne, de oamenii lumii acesteia, cari îşi au partea lor în viaţa aceasta, şi cărora le umpli pîntecele cu bunătăţile Tale. Copiii lor sînt sătui şi prisosul lor îl lasă pruncilor lor.

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Dar eu, în nevinovăţia mea, voi vedea Faţa Ta: cum mă voi trezi, mă voi sătura de chipul Tău.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.