Psalms 10

Why standest thou afar off, O LORD? why hidest thou thyself in times of trouble?

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

The wicked in his pride doth persecute the poor: let them be taken in the devices that they have imagined.

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

For the wicked boasteth of his heart's desire, and blesseth the covetous, whom the LORD abhorreth.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

The wicked, through the pride of his countenance, will not seek after God: God is not in all his thoughts.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

His ways are always grievous; thy judgments are far above out of his sight: as for all his enemies, he puffeth at them.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

He hath said in his heart, I shall not be moved: for I shall never be in adversity.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

His mouth is full of cursing and deceit and fraud: under his tongue is mischief and vanity.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

He sitteth in the lurking places of the villages: in the secret places doth he murder the innocent: his eyes are privily set against the poor.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

He lieth in wait secretly as a lion in his den: he lieth in wait to catch the poor: he doth catch the poor, when he draweth him into his net.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

He croucheth, and humbleth himself, that the poor may fall by his strong ones.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

He hath said in his heart, God hath forgotten: he hideth his face; he will never see it.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Arise, O LORD; O God, lift up thine hand: forget not the humble.

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Wherefore doth the wicked contemn God? he hath said in his heart, Thou wilt not require it.

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Thou hast seen it; for thou beholdest mischief and spite, to requite it with thy hand: the poor committeth himself unto thee; thou art the helper of the fatherless.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Break thou the arm of the wicked and the evil man: seek out his wickedness till thou find none.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

The LORD is King for ever and ever: the heathen are perished out of his land.

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

LORD, thou hast heard the desire of the humble: thou wilt prepare their heart, thou wilt cause thine ear to hear:

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

To judge the fatherless and the oppressed, that the man of the earth may no more oppress.

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.