Genesis 32

And Jacob went on his way, and the angels of God met him.

Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.

And when Jacob saw them, he said, This is God's host: and he called the name of that place Mahanaim.

И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

And Jacob sent messengers before him to Esau his brother unto the land of Seir, the country of Edom.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,

And he commanded them, saying, Thus shall ye speak unto my lord Esau; Thy servant Jacob saith thus, I have sojourned with Laban, and stayed there until now:

и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.

And I have oxen, and asses, flocks, and menservants, and womenservants: and I have sent to tell my lord, that I may find grace in thy sight.

Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.

And the messengers returned to Jacob, saying, We came to thy brother Esau, and also he cometh to meet thee, and four hundred men with him.

А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

Then Jacob was greatly afraid and distressed: and he divided the people that was with him, and the flocks, and herds, and the camels, into two bands;

А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:

And said, If Esau come to the one company, and smite it, then the other company which is left shall escape.

Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.

And Jacob said, O God of my father Abraham, and God of my father Isaac, the LORD which saidst unto me, Return unto thy country, and to thy kindred, and I will deal well with thee:

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!

I am not worthy of the least of all the mercies, and of all the truth, which thou hast shewed unto thy servant; for with my staff I passed over this Jordan; and now I am become two bands.

Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.

Deliver me, I pray thee, from the hand of my brother, from the hand of Esau: for I fear him, lest he will come and smite me, and the mother with the children.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.

And thou saidst, I will surely do thee good, and make thy seed as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

And he lodged there that same night; and took of that which came to his hand a present for Esau his brother;

И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:

Two hundred she goats, and twenty he goats, two hundred ewes, and twenty rams,

двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

Thirty milch camels with their colts, forty kine, and ten bulls, twenty she asses, and ten foals.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,

And he delivered them into the hand of his servants, every drove by themselves; and said unto his servants, Pass over before me, and put a space betwixt drove and drove.

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.

And he commanded the foremost, saying, When Esau my brother meeteth thee, and asketh thee, saying, Whose art thou? and whither goest thou? and whose are these before thee?

На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —

Then thou shalt say, They be thy servant Jacob's; it is a present sent unto my lord Esau: and, behold, also he is behind us.

тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.

And so commanded he the second, and the third, and all that followed the droves, saying, On this manner shall ye speak unto Esau, when ye find him.

Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.

And say ye moreover, Behold, thy servant Jacob is behind us. For he said, I will appease him with the present that goeth before me, and afterward I will see his face; peradventure he will accept of me.

И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

So went the present over before him: and himself lodged that night in the company.

И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.

And he rose up that night, and took his two wives, and his two womenservants, and his eleven sons, and passed over the ford Jabbok.

И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.

And he took them, and sent them over the brook, and sent over that he had.

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

And Jacob was left alone; and there wrestled a man with him until the breaking of the day.

А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.

And when he saw that he prevailed not against him, he touched the hollow of his thigh; and the hollow of Jacob's thigh was out of joint, as he wrestled with him.

И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.

And he said, Let me go, for the day breaketh. And he said, I will not let thee go, except thou bless me.

Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.

And he said unto him, What is thy name? And he said, Jacob.

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

And he said, Thy name shall be called no more Jacob, but Israel: for as a prince hast thou power with God and with men, and hast prevailed.

А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

And Jacob asked him, and said, Tell me, I pray thee, thy name. And he said, Wherefore is it that thou dost ask after my name? And he blessed him there.

А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.

And Jacob called the name of the place Peniel: for I have seen God face to face, and my life is preserved.

И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.

And as he passed over Penuel the sun rose upon him, and he halted upon his thigh.

Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.

Therefore the children of Israel eat not of the sinew which shrank, which is upon the hollow of the thigh, unto this day: because he touched the hollow of Jacob's thigh in the sinew that shrank.

Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.