I Corinthians 9

Am I not an apostle? am I not free? have I not seen Jesus Christ our Lord? are not ye my work in the Lord?

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

If I be not an apostle unto others, yet doubtless I am to you: for the seal of mine apostleship are ye in the Lord.

Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.

Mine answer to them that do examine me is this,

Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:

Have we not power to eat and to drink?

Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?

Have we not power to lead about a sister, a wife, as well as other apostles, and as the brethren of the Lord, and Cephas?

Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?

Or I only and Barnabas, have not we power to forbear working?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

Who goeth a warfare any time at his own charges? who planteth a vineyard, and eateth not of the fruit thereof? or who feedeth a flock, and eateth not of the milk of the flock?

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

Say I these things as a man? or saith not the law the same also?

По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?

For it is written in the law of Moses, Thou shalt not muzzle the mouth of the ox that treadeth out the corn. Doth God take care for oxen?

Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

Or saith he it altogether for our sakes? For our sakes, no doubt, this is written: that he that ploweth should plow in hope; and that he that thresheth in hope should be partaker of his hope.

или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

If we have sown unto you spiritual things, is it a great thing if we shall reap your carnal things?

Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?

If others be partakers of this power over you, are not we rather? Nevertheless we have not used this power; but suffer all things, lest we should hinder the gospel of Christ.

Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

Do ye not know that they which minister about holy things live of the things of the temple? and they which wait at the altar are partakers with the altar?

Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?

Even so hath the Lord ordained that they which preach the gospel should live of the gospel.

Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

But I have used none of these things: neither have I written these things, that it should be so done unto me: for it were better for me to die, than that any man should make my glorying void.

Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

For though I preach the gospel, I have nothing to glory of: for necessity is laid upon me; yea, woe is unto me, if I preach not the gospel!

Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.

For if I do this thing willingly, I have a reward: but if against my will, a dispensation of the gospel is committed unto me.

Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

What is my reward then? Verily that, when I preach the gospel, I may make the gospel of Christ without charge, that I abuse not my power in the gospel.

Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

For though I be free from all men, yet have I made myself servant unto all, that I might gain the more.

Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.

And unto the Jews I became as a Jew, that I might gain the Jews; to them that are under the law, as under the law, that I might gain them that are under the law;

За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;

To them that are without law, as without law, (being not without law to God, but under the law to Christ,) that I might gain them that are without law.

на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля онези, които нямат закон;

To the weak became I as weak, that I might gain the weak: I am made all things to all men, that I might by all means save some.

за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

And this I do for the gospel's sake, that I might be partaker thereof with you.

И това правя заради благовестието — за да участвам и аз в него.

Know ye not that they which run in a race run all, but one receiveth the prize? So run, that ye may obtain.

Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

And every man that striveth for the mastery is temperate in all things. Now they do it to obtain a corruptible crown; but we an incorruptible.

А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.

I therefore so run, not as uncertainly; so fight I, not as one that beateth the air:

Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;

But I keep under my body, and bring it into subjection: lest that by any means, when I have preached to others, I myself should be a castaway.

а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.