II Corinthians 3

Cominciamo noi di nuovo a raccomandar noi stessi? O abbiam noi bisogno, come alcuni, di lettere di raccomandazione presso di voi o da voi?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

Siete voi la nostra lettera, scritta nei nostri cuori, conosciuta e letta da tutti gli uomini;

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

essendo manifesto che voi siete una lettera di Cristo, scritta mediante il nostro ministerio, scritta non con inchiostro, ma con lo Spirito dell’Iddio vivente; non su tavole di pietra, ma su tavole che son cuori di carne.

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

E una tal confidanza noi l’abbiamo per mezzo di Cristo presso Dio.

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

Non già che siam di per noi stessi capaci di pensare alcun che, come venendo da noi;

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

ma la nostra capacità viene da Dio, che ci ha anche resi capaci d’esser ministri d’un nuovo patto, non di lettera, ma di spirito; perché la lettera uccide, ma lo spirito vivifica.

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

Ora se il ministerio della morte scolpito in lettere su pietre fu circondato di gloria, talché i figliuoli d’Israele non poteano fissar lo sguardo nel volto di Mosè a motivo della gloria, che pur svaniva, del volto di lui,

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

non sarà il ministerio dello Spirito circondato di molto maggior gloria?

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

Se, infatti, il ministerio della condanna fu con gloria, molto più abbonda in gloria il ministerio della giustizia.

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

Anzi, quel che nel primo fu reso glorioso, non fu reso veramente glorioso, quando lo si confronti colla gloria di tanto superiore del secondo;

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

perché, se ciò che aveva da sparire fu circondato di gloria, molto più ha da esser glorioso ciò che ha da durare.

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

Avendo dunque una tale speranza, noi usiamo grande franchezza,

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

e non facciamo come Mosè, che si metteva un velo sulla faccia, perché i figliuoli d’Israele non fissassero lo sguardo nella fine di ciò che doveva sparire.

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

Ma le loro menti furon rese ottuse; infatti, sino al dì d’oggi, quando fanno la lettura dell’antico patto, lo stesso velo rimane, senz’essere rimosso, perché è in Cristo ch’esso è abolito.

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

Ma fino ad oggi, quando si legge Mosè, un velo rimane steso sul cuor loro;

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

quando però si saranno convertiti al Signore, il velo sarà rimosso.

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

Ora, il Signore è lo Spirito; e dov’è lo Spirito del Signore, quivi è libertà.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

E noi tutti contemplando a viso scoperto, come in uno specchio, la gloria del Signore, siamo trasformati nell’istessa immagine di lui, di gloria in gloria, secondo che opera il Signore, che è Spirito.

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.