Psalms 10

Miksis Herra niin kaukana seisot, ja tuskan ajalla sinus peität?

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Ylpeydessänsä jumalatoin vainoo köyhää: käsitettäköön he heidän juonissansa, joita he ajattelevat.

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

Sillä jumalatoin itse kerskaa omaa mielivaltaansa: ahne siunailee itsiänsä, ja vihoittaa Herran.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

Jumalatoin on koria ja vihainen, ettei hän ketään tottele: ei hän Jumalaa olevankaan luule.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Hänen tiensä menestyvät joka aika, sinun tuomios on kaukana hänestä: hän ylpeilee kaikkein vihollistensa edessä.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Sillä hän puhuu sydämessänsä: en minä ikänä kukisteta, ei sukukunnasta sukukuntaan hätää ole.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Jonka suu on täynnä kirouksia, kavaluutta ja viettelystä, hänen kielensä saattaa vaivan ja työn.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

Hän istuu ja väijyy kartanoissa, murhataksensa salaa viatointa; hänen silmänsä palaa köyhän puoleen.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

Hän väijyy salaa niinkuin jalopeura luolassansa, hän väijyy raadollista käsittääksensä, ja hän käsittää hänen, kuin hän tempaa sen verkkoihinsa.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

Hän paiskaa ja polkee alas, ja sysää köyhän väkivallalla maahan.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Hän sanoo sydämessänsä: Jumala on hänen unhottanut, ja verhonnut kasvonsa, ei hän ikänä näe.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Nouse, Herra! Jumala, ylennä kätes ja älä köyhää unohda.

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Miksi jumalatoin pilkkaa Jumalaa ja sanoo sydämessänsä: et sinä sitä tottele?

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Katso siis; sillä sinä näet tuskat ja surut, se on sinun käsissäs: sinuun köyhä itsensä luottaa, ja sinä olet orpolasten holhoja.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Särje jumalattoman käsivarsi, ja etsi pahan jumalattomuutta, niin ettei sitä enää löydettäisi.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Herra on kuningas aina ja ijankaikkisesti: pakanain pitää häviämän hänen maastansa.

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

Köyhäin halauksen sinä, Herra, kuulet: heidän sydämensä sinä vahvistat, että sinun korvas siitä ottaa vaarin;

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

Ettäs oikeuden saatat orvoille ja köyhille, ettei ihminen enää ylpeile heitä vastaan maan päällä.

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.