Romans 6

Hvad skulle vi da sige? skulde vi blive ved i Synden, for at Nåden kunde blive desto større?

Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?

Det være langt fra! Vi, som jo ere døde fra Synden, hvorledes skulle vi endnu leve i den?

Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него?

Eller vide I ikke, at vi, så mange som bleve døbte til Kristus Jesus, bleve døbte til hans Død?

Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?

Vi bleve altså begravne med ham ved Dåben til Døden, for at, ligesom Kristus blev oprejst fra de døde ved Faderens Herlighed, således også vi skulle vandre i et nyt Levned.

И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Thi ere vi blevne sammenvoksede med ham ved hans Døds Afbillede, skulle vi dog også være det ved hans Opstandelses,

Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);

idet vi erkende dette, at vort gamle Menneske blev korsfæstet med ham, for at Syndens Legeme skulde blive til intet, for at vi ikke mere skulde tjene Synden.

като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

Thi den, som er død, er retfærdiggjort fra Synden.

Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.

Men dersom vi ere døde med Kristus, da tro vi, at vi også skulle leve med ham,

Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;

efterdi vi vide, at Kristus, efter at være oprejst fra de døde, ikke mere dør; Døden hersker ikke mere over ham.

като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.

Thi det, han døde, døde han een Gang fra Synden; men det, han lever, lever han for Gud.

Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

Således skulle også I anse eder selv for døde fra Synden, men levende for Gud i Kristus Jesus.

Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.

Så lad da ikke Synden herske i eders dødelige Legeme, så I lyde dets Begæringer;

И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.

fremstiller ej heller eders Lemmer for Synden som Uretfærdigheds Våben; men fremstiller eder selv for Gud som sådanne, der fra døde ere blevne levende,og eders Lemmer som Retfærdigheds Våben for Gud.

И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.

Thi Synd skal ikke herske over eder I ere jo ikke under Lov, men under Nåde.

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Hvad da? skulde vi Synde, fordi vi ikke ere under Lov, men under Nåde? Det være langt fra!

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Vide I ikke, at når I fremstille eder for en som Tjenere til Lydighed, så ere I hans Tjenere, hvem I lyde, enten Syndens til Død, eller Lydighedens til Retfærdighed?

Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Men Gud ske Tak, fordi I have været Syndens Tjenere, men bleve af Hjertet lydige imod den Læreform, til hvilken I bleve overgivne.

Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,

Og frigjorde fra Synden bleve I Retfærdighedens Tjenere.

и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.

Jeg taler på menneskelig Vis på Grund af eders Køds Skrøbelighed. Ligesom I nemlig fremstillede eders Lemmer som Tjenere for Urenheden og Lovløsheden til Lovløshed, således fremstiller nu eders Lemmer som Tjenere for Retfærdigheden, til Helliggørelse!

По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

Thi da I vare Syndens Tjenere, vare I frie over for Retfærdigheden.

Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.

Hvad for Frugt havde I da dengang? Ting, ved hvilke I nu skamme eder; Enden derpå er jo Død.

Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

Men nu, da I ere blevne frigjorde fra Synden og ere blevne Guds Tjenere, have I eders Frugt til Helliggørelse og som Enden derpå et evigt Liv;

Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.

thi Syndens Sold er Død, men Guds Nådegave er et evigt Liv i Kristus Jesus, vor Herre.

Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.