Romans 7

Eller vide I ikke, Brødre! (thi jeg taler til sådanne, som kender Loven) at Loven hersker over Mennesket, så lang Tid han lever?

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Den gifte Kvinde er jo ved Loven bunden til sin Mand, medens han lever; men når Manden dør, er hun løst fra Mandens Lov.

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Derfor skal hun kaldes en Horkvinde, om hun bliver en anden Mands, medens Manden lever: men når Manden dør, er hun fri fra den Lov, så at hun ikke er en Horkvinde, om hun bliver en anden Mands.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

Altså ere også I, mine Brødre! gjorte døde for Loven ved Kristi Legeme, for at I skulle blive en andens, hans, som blev oprejst fra de døde, for at vi skulle bære Frugt for Gud.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Thi da vi vare i Kødet, vare de syndige Lidenskaber, som vaktes ved Loven, virksomme i vore Lemmer til at bære Frugt for Døden,

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

Men nu ere vi løste fra Loven, idet vi ere bortdøde fra det, hvori vi holdtes nede, så at vi tjene i Åndens nye Væsen og ikke i Bogstavens gamle Væsen.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

Hvad skulle vi da sige? er Loven Synd? Det være langt fra! Men jeg kendte ikke Synden uden ved Loven; thi jeg kendte jo ikke Begæringen, hvis ikke Loven sagde: "Du må ikke begære."

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

Men da Synden fik Anledning, virkede den ved Budet al Begæring i mig; thi uden Lov er Synden død.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Og jeg levede engang uden Lov, men da Budet kom, levede Synden op;

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

men jeg døde, og Budet, som var til Liv, det fandtes at blive mig til Død;

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

thi idet Synden fik Anledning, forførte den mig ved Budet og dræbte mig ved det.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Altså er Loven vel hellig, og Budet helligt og retfærdigt og godt.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

Blev da det gode mig til Død? Det være langt fra! Men Synden blev det, for at den skulde vise sig som Synd, idet den ved det gode virkede Død for mig, for at Synden ved Budet skulde blive overvættes syndig.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Thi vi vide, at Loven er åndelig; men jeg er kødelig, solgt under Synden.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Thi jeg forstår ikke, hvad jeg udfører; thi ikke det, som jeg vil, øver jeg, men hvad jeg hader, det gør jeg.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Men når jeg gør det, jeg ikke vil, så samstemmer jeg med Loven i, at den er god.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

Men nu er det ikke mere mig, som udfører det, men Synden, som bor i mig.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

Thi jeg ved, at i mig, det vil sige i mit Kød, bor der ikke godt; thi Villien har jeg vel, men at udføre det gode formår jeg ikke;

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

thi det gode, som jeg vil, det gør jeg ikke; men det onde, som jeg ikke vil, det øver jeg.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Dersom jeg da gør det, som jeg ikke vil, så er det ikke mere mig, der udfører det, men Synden, som bor i mig.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Så finder jeg da den Lov for mig, som vil gøre det gode, at det onde ligger mig for Hånden

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

Thi jeg glæder mig ved Guds Lov efter det indvortes Menneske;

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

men jeg ser en anden Lov i mine Lemmer, som strider imod mit Sinds Lov og tager mig fangen under Syndens Lov, som er i mine Lemmer.

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

Jeg elendige Menneske! hvem skal fri mig fra dette Dødens Legeme?

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Gud ske Tak ved Jesus Kristus, vor Herre! Altså: jeg selv tjener med Sindet Guds Lov, men med Kødet Syndens Lov.

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.