Psalms 144

(Af David.) Lovet være HERREN, min Klippe, som oplærer mine hænder til Strid mine Fingre til Krig,

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

min Miskundhed og min Fæstning, min Klippeborg, min Frelser, mit Skjold og den, jeg lider på, som underlægger mig Folkeslag!

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

HERRE, hvad er et Menneske, at du kendes ved det, et Menneskebarn, at du agter på ham?

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Mennesket er som et Åndepust, dets Dage som svindende Skygge.

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

HERRE, sænk din Himmel, stig ned og rør ved Bjergene, så at de ryger;

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

slyng Lynene ud og adsplit Fjenderne, send dine Pile og indjag dem Rædsel;

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

udræk din Hånd fra det høje, fri og frels mig fra store Vande,

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

fra fremmedes Hånd, de, hvis Mund taler Løgn, hvis højre er Løgnehånd.

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Gud, jeg vil synge dig en ny Sang, lege for dig på tistrenget Harpe,

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

du, som giver Konger Sejr og udfrier David, din Tjener.

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

Fri mig fra det onde Sværd, frels mig fra fremmedes Hånd, de, hvis Mund taler Løgn, hvis højre er Løgnehånd.

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

I Ungdommen er vore Sønner som højvoksne Planter, vore Døtre er som Søjler, udhugget i Tempelstil;

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

vore Forrådskamre er fulde, de yder Forråd på, Forråd, vore Hjorde føder Tusinder, Titusinder på vore Marker,

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

fede er vore Okser; intet Murbrud, ingen Udvandring, ingen Skrigen på Torvene.

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

Saligt det Folk, der er således stedt, saligt det Folk, hvis Gud er HERREN!

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!