Psalms 10

Hvorfor står du så fjernt, o Herre, hvi dølger du dig i Trængselstider?

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Den gudløse jager i Hovmod den arme, fanger ham i de Rænker, han spinder;

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

thi den gudløse praler af sin Sjæls Attrå, den gridske forbander, ringeagter HERREN.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

Den gudløse siger i Hovmod: "Han hjemsøger ej, der er ingen Gud"; det er alle hans Tanker.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Dog altid lykkes hans Vej, højt over ham går dine Domme; han blæser ad alle sine Fjender.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Han siger i Hjertet: "Jeg rokkes ej, kommer ikke i Nød fra Slægt til Slægt."

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Hans Mund er fuld af Banden og Svig og Vold, Fordærv og Uret er under hans Tunge;

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

han lægger sig på Lur i Landsbyer, dræber i Løn den skyldfri, efter Staklen spejder hans Øjne;

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

han lurer i Skjul som Løve i Krat, på at fange den arme lurer han, han fanger den arme ind i sit Garn;

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

han dukker sig, sidder på Spring, og Staklerne falder i hans Kløer.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Han siger i Hjertet: "Gud glemmer, han skjuler sit Åsyn; han ser det aldrig."

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Rejs dig, HERRE! Gud, løft din Hånd, de arme glemme du ikke!

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Hvorfor skal en gudløs spotte Gud, sige i Hjertet, du hjemsøger ikke?

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Du skuer dog Møje og Kvide, ser det og tager det i din Hånd; Staklen tyr hen til dig, du er den faderløses Hjælper.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Knus den ondes, den gudløses Arm, hjemsøg hans Gudløshed, så den ej findes!

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

HERREN er Konge evigt og altid, Hedningerne er ryddet bort af hans Land;

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

du har hørt de ydmyges Ønske, HERRE, du styrker deres Hjerte, vender Øret til

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

for at skaffe fortrykte og faderløse Ret. Ikke skal dødelige mer øve Vold.

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.