II Corinthians 6

Men som Medarbejdere formane vi også til, at I ikke forgæves må have modtaget Guds Nåde;

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

(han siger jo: "På en behagelig Tid bønhørte jeg dig, og på en Frelsens Dag hjalp jeg dig." Se, nu er det en velbehagelig Tid, se, nu er det en Frelsens Dag;)

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

og vi give ikke i nogen Ting noget Anstød, for at Tjenesten ikke skal blive lastet;

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

men i alting anbefale vi som Guds Tjenere os selv ved stor Udholdenhed i Trængsler, i Nød, i Angster,

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

under Slag, i Fængsler, under Oprør, under Besværligheder, i Nattevågen, i Faste,

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

ved Renhed, ved Kundskab, ved Langmodighed, ved Velvillighed, ved den Helligånd, ved uskrømtet Kærlighed,

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

ved Sandheds Ord, ved Guds Kraft, ved Retfærdighedens Våben både til Angreb og Forsvar;

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

ved Ære og Vanære, ved ondt Rygte og godt Rygte; som Forførere og dog sanddru;

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

som ukendte og dog velkendte; som døende, og se, vi leve; som de, der tugtes, dog ikke til Døde;

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

som bedrøvede, dog altid glade; som fattige, der dog gøre mange rige; som de, der intet have, og dog eje alt.

като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.

Vor Mund er opladt over for eder, Korinthiere! vort Hjerte er udvidet.

О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

I have ikke snæver Plads i os, men der er snæver Plads i eders Hjerter.

На вас не ви е тясно в нас, а ви е тясно в сърцата ви.

Men ligeså til Gengæld (jeg taler som til mine Børn), må også I udvide eders Hjerter!

Също така за отплата – говоря като на деца – разширете и вие сърцата си.

Drager ikke i ulige Åg med vantro; thi hvad Fællesskab har Retfærdighed og Lovløshed? eller hvad Samfund har Lys med Mørke?

Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?

Hvad Samklang er der mellem Kristus og Belial? eller hvad Delagtighed har en troende med en vantro?

И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?

Hvad Samstemning har Guds Tempel med Afguder? Thi vi ere den levende Guds Tempel, ligesom Gud har sagt: "Jeg vil bo og vandre iblandt dem, og jeg vil være deres Gud, og de skulle være mit Folk."

И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: ?Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ.“

"Derfor går ud fra dem og udskiller eder fra dem, siger Herren, og rører ikke noget urent; og jeg vil antage mig eder,"

Затова, ?излезте изсред тях и се отделете“, казва Господ, ?и не се допирайте до нечисто“, и: ?Аз ще ви приема,

"og jeg vil være eders Fader, og I skulle være mine Sønner og Døtre, siger Herren, den Almægtige."

и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.