II Corinthians 6

Protož napomáhajíce, i napomínáme vás, abyste milosti Boží nadarmo nebrali,

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

(Neboť praví Bůh: V čas příhodný uslyšel jsem tě a v den spasení spomohl jsem tobě. Aj, nyníť jest čas příhodný, aj, nyní dnové spasení.)

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

6:3

Žádného v ničemž nedávajíce pohoršení, aby byla bez úhony služba naše;

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

6:4

Ale ve všem se chovajíce jakožto Boží služebníci, ve mnohé trpělivosti, v utištěních, v nedostatcích, v úzkostech,

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

6:5

V ranách, v žalářích, v nepokojích, v pracech, v bdění, v postech,

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

6:6

V čistotě, v umění, v dlouhočekání, v dobrotivosti, v Duchu svatém, v lásce neošemetné,

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

6:7

V slovu pravdy, v moci Boží, skrze odění spravedlnosti, napravo i nalevo,

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

6:8

Skrze slávu i pohanění, skrze zlou i dobrou pověst, jakožto bludní, a jsouce pravdomluvní,

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

6:9

Jakožto neznámí, a jsouce známí, jakožto umírající, a aj, živi jsme, jakožto potrestaní, a nezmordovaní,

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;