II Corinthians 6

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

adiuvantes autem et exhortamur ne in vacuum gratiam Dei recipiatis

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

ait enim tempore accepto exaudivi te et in die salutis adiuvavi te ecce nunc tempus acceptabile ecce nunc dies salutis

6:3

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

nemini dantes ullam offensionem ut non vituperetur ministerium

6:4

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

sed in omnibus exhibeamus nosmet ipsos sicut Dei ministros in multa patientia in tribulationibus in necessitatibus in angustiis

6:5

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

in plagis in carceribus in seditionibus in laboribus in vigiliis in ieiuniis

6:6

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

in castitate in scientia in longanimitate in suavitate in Spiritu Sancto in caritate non ficta

6:7

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

in verbo veritatis in virtute Dei per arma iustitiae a dextris et sinistris

6:8

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

per gloriam et ignobilitatem per infamiam et bonam famam ut seductores et veraces sicut qui ignoti et cogniti

6:9

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

quasi morientes et ecce vivimus ut castigati et non mortificati