Romans 8

И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.

Тож немає тепер жадного осуду тим, хто ходить у Христі Ісусі не за тілом, а за духом,

Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.

бо закон духа життя в Христі Ісусі визволив мене від закону гріха й смерти.

Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,

Бо що було неможливе для Закону, у чому був він безсилий тілом, Бог послав Сина Свого в подобі гріховного тіла, і за гріх осудив гріх у тілі,

за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

щоб виконалось виправдання Закону на нас, що ходимо не за тілом, а за духом.

Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.

Бо ті, хто ходить за тілом, думають про тілесне, а хто за духом про духовне.

Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.

Бо думка тілесна то смерть, а думка духовна життя та мир,

Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.

думка бо тілесна ворожнеча на Бога, бо не кориться Законові Божому, та й не може.

И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.

І ті, хто ходить за тілом, не можуть догодити Богові.

Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

А ви не в тілі, але в дусі, бо Дух Божий живе в вас. А коли хто не має Христового Духа, той не Його.

Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.

А коли Христос у вас, то хоч тіло мертве через гріх, але дух живий через праведність.

И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.

А коли живе в вас Дух Того, Хто воскресив Ісуса з мертвих, то Той, хто підняв Христа з мертвих, оживить і смертельні тіла ваші через Свого Духа, що живе в вас.

И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.

Тому то, браття, ми не боржники тіла, щоб жити за тілом;

Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.

бо коли живете за тілом, то маєте вмерти, а коли духом умертвляєте тілесні вчинки, то будете жити.

Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

Бо всі, хто водиться Духом Божим, вони сини Божі;

Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

бо не взяли ви духа неволі знов на страх, але взяли ви Духа синівства, що через Нього кличемо: Авва, Отче!

Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

Сам Цей Дух свідчить разом із духом нашим, що ми діти Божі.

И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.

А коли діти, то й спадкоємці, спадкоємці ж Божі, а співспадкоємці Христові, коли тільки разом із Ним ми терпимо, щоб разом із Ним і прославитись.

Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

Бо я думаю, що страждання теперішнього часу нічого не варті супроти тієї слави, що має з'явитися в нас.

Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

Бо чекання створіння очікує з'явлення синів Божих,

Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,

бо створіння покорилось марноті не добровільно, але через того, хто скорив його, в надії,

с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

що й саме створіння визволиться від неволі тління на волю слави синів Божих.

Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;

Бо знаємо, що все створіння разом зідхає й разом мучиться аж досі.

и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.

Але не тільки воно, але й ми самі, маючи зачаток Духа, і ми самі в собі зідхаємо, очікуючи синівства, відкуплення нашого тіла.

Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?

Надією бо ми спаслися. Надія ж, коли бачить, не є надія, бо хто що бачить, чому б того й надіявся?

Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

А коли сподіваємось, чого не бачимо, то очікуємо того з терпеливістю.

Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.

Так само ж і Дух допомагає нам у наших немочах; бо ми не знаємо, про що маємо молитись, як належить, але Сам Дух заступається за нас невимовними зідханнями.

А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.

А Той, Хто досліджує серця, знає, яка думка Духа, бо з волі Божої заступається за святих.

Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

І знаємо, що тим, хто любить Бога, хто покликаний Його постановою, усе допомагає на добре.

Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

Бо кого Він передбачив, тих і призначив, щоб були подібні до образу Сина Його, щоб Він був перворідним поміж багатьма братами.

а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

А кого Він призначив, тих і покликав, а кого покликав, тих і виправдав, а кого виправдав, тих і прославив.

И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

Що ж скажем на це? Коли за нас Бог, то хто проти нас?

Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

Той же, Хто Сина Свого не пожалів, але видав Його за всіх нас, як же не дав би Він нам із Ним і всього?

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!

Хто оскаржувати буде Божих вибранців? Бог Той, що виправдує.

Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.

Хто ж той, що засуджує? Христос Ісус є Той, що вмер, надто й воскрес, Він праворуч Бога, і Він і заступається за нас.

Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?

Хто нас розлучить від любови Христової? Чи недоля, чи утиск, чи переслідування, чи голод, чи нагота, чи небезпека, чи меч?

Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“

Як написано: За Тебе нас цілий день умертвляють, нас уважають за овець, приречених на заколення.

Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

Але в цьому всьому ми перемагаємо Тим, Хто нас полюбив.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

Бо я пересвідчився, що ні смерть, ні життя, ні Анголи, ні влади, ні теперішнє, ні майбутнє, ні сили,

нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.

ні вишина, ні глибина, ані інше яке створіння не зможе відлучити нас від любови Божої, яка в Христі Ісусі, Господі нашім!