Psalms 17

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Молитва Давидова. Вислухай, Господи, правду мою, послухай благання моє! Почуй молитву мою із уст необлудних!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Від Твого лиця нехай вирок мій вийде, а очі Твої нехай бачать мою правоту!

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Ти випробував моє серце, навістив уночі, перетопив Ти мене, й не знайшов чогось злого. і роздумував я, щоб лихе з моїх уст не виходило,

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

а в людських ділах, за словом уст Твоїх, я стерігся доріг гнобителя.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Зміцняй стопи мої на дорогах Твоїх, щоб кроки мої не хиталися!

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Я кличу до Тебе, бо відповіси мені, Боже, нахили Своє ухо до мене, вислухай мову мою,

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

покажи дивну милість Свою, Спасителю тих, хто вдається до Тебе від заколотників проти правиці Твоєї.

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Хорони Ти мене, як зіницю Свою, дочку ока, у тіні Своїх крил заховай Ти мене

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

від безбожних, що гублять мене, смертельні мої вороги оточили мене!

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Товщем замкнули вони своє серце, уста їхні говорять бундючно.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Вороги оточили тепер наші кроки, наставили очі свої, щоб мене повалити на землю...

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

із них кожен подібний до лева, що шарпати прагне, й як левчук, що сидить в укритті...

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Устань же, о Господи, його попередь, кинь його на коліна! Мечем Своїм душу мою збережи від безбожного,

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

від людей рукою Своєю, Господи, від людей цього світу, що частка їхня в цьому житті, що Ти скарбом Своїм наповняєш їхнє черево! Ситі їхні сини, останок же свій для дітей вони лишать.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

А я в правді побачу обличчя Твоє, і, збудившись, насичусь Твоєю подобою!