Genesis 8

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

І згадав Бог про Ноя, і про кожну звірину та про всяку худобу, що були з ним у ковчезі. І Бог навів вітра на землю, і вода заспокоїлась.

И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

І закрились джерела безодні та небесні розтвори, і дощ з неба спинився.

Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

І верталась вода з-над землі, верталась постійно. І стала вода спадати по ста й п'ятидесяти днях.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

А сьомого місяця, на сімнадцятий день місяця ковчег спинився на горах Араратських.

И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

І постійно вода спадала аж до десятого місяця. А першого дня десятого місяця завиднілися гірські вершки.

И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

І сталося по сорока днях, Ной відчинив вікно ковчегу, що його він зробив.

и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

І вислав він крука. І літав той туди та назад, аж поки не висохла вода з-над землі.

И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

І послав він від себе голубку, щоб побачити, чи не спала вода з-над землі.

Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

Та не знайшла та голубка місця спочинку для стопи своєї ноги, і вернулась до нього до ковчегу, бо стояла вода на поверхні всієї землі. І вистромив руку, і взяв він її, та й до себе в ковчег упустив її.

И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

І він зачекав іще других сім день, і знову з ковчегу голубку послав.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

І голубка вернулась до нього вечірнього часу, і ось у неї в дзюбку лист оливковий зірваний. І довідався Ной, що спала вода з-над землі.

След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

І він зачекав іще других сім день, і голубку послав. І вже більше до нього вона не вернулась.

В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

І сталося, року шістсотого й першого, місяця першого, першого дня місяця висохла вода з-над землі. І Ной зняв даха ковчегу й побачив: аж ось висохла поверхня землі!

А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

А місяця другого, двадцятого й сьомого дня місяця висохла земля.

Тогава Бог говори на Ной и каза:

І промовив Ноєві Господь, кажучи:

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

Вийди з ковчегу ти, а з тобою жінка твоя, і сини твої, і невістки твої.

Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

Кожну звірину, що з тобою вона, від кожного тіла з-посеред птаства, і з-посеред скотини, і з-посеред усіх плазунів, що плазують по землі, повиводь із собою. І хай рояться вони на землі, і нехай на землі вони плодяться та розмножуються.

И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

І вийшов Ной, а з ним сини його, і жінка його, і невістки його.

И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

Кожна звірина, кожен плазун, усе птаство, усе, що рухається на землі, за родами їхніми вийшли з ковчегу вони.

И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

І збудував Ной жертівника Господеві. І взяв він із кожної чистої худоби й з кожного чистого птаства, і приніс на жертівнику цілопалення.

И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

І почув Господь пахощі любі, і в серці Своєму промовив: Я вже більше не буду землі проклинати за людину, бо нахил людського серця лихий від віку його молодого. І вже більше не вбиватиму всього живого, як то Я вчинив був.

Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Надалі, по всі дні землі, сівба та жнива, і холоднеча та спека, і літо й зима, і день та ніч не припиняться!